ЗМИЕНАТА

Йордан Донков

Много неща от детството забравяме, но някои остават за цял живот и можеш да си ги спомниш, сякаш са се случили вчера. Бях в малките класове и за ваканцията ме заведоха на село при баба и дядо.

Спомням си, че се събудих от мириса на прясно изпържени мекици. Няма как да сбъркаш този аромат. Шляпнах на пръстения под с боси крака и след като се ориентирах къде съм, потърсих чехлите. Изтичах веднага към голямата стая, незнайно защо наричана от баба ми „одаята”. Гореше печка на дърва, защото всичко се готвеше там, дори и през лятото. Млековарът отгоре още не свиреше, но тихият съсък на парата вече се чуваше. На масата, златисти и хрупкави, препълваха тавата мекиците, а до тях кофата с прясно издоеното мляко чакаше реда си за варене. Децата са нетърпеливи. Извадих черпака от стария дървен шкаф, загребах от кофата мляко и взех мекица. Щях да изпусна всичко, когато чух строг глас:

- Не пий сураво млеко, да не стане като с Кина Змиената.

Обърнах се стреснат и видях съседката, баба Велика, седнала на мъничкото столче за предене на вълна. Беше дребна, жилеста и сбръчкана. Тогава за мен всички хора изглеждаха стари, но тя беше направо древна. Носеше литак и цървули от свинска кожа и беше забрадена с черна шамия. Не си представяйте нещо красиво и шарено, като на фолклорните фестивали. Дрехата първоначално е била черна, но вече сивееше от дългогодишното пране, а цървулите, бяха окъсани и десният беше с черни петна от пепелта на лулата, която бабата изчукваше от него. Да, тя пушеше лула и пиеше ракия. Сутрин, обед и вечер по една лула тютюн и чашка ракия, от онези мъничките, дето приличат на палец. Малко ме беше страх от нея, защото се държеше с мен като с голям човек, а и един път я видях как хвана кокошка за краката и ? отсече главата със секирата.

- Ти какво правиш тук и къде е баба? - казах притеснен.

- Баба ти изкарва овците, а яз пазим млекото да не прейде.

Все пак любопитството ми надделя и попитах:

- Какво е станало с тая змеината ли беше?

- Яла седни тука и че ти кажем - посочи леглото.

Върнах млякото от черпака в кофата и стиснал в ръка мекицата седнах, където посочи.

- Некаде след първата голема война, Кина беше уфатна мома. Пълна пазва, кръстче на оса и църна коса на валма. Ма най-силни беа църните очи. Ка погледне некой и он не мое да спи месеци…

Не мога да предам колоритния диалект на бабата, но разказа съм запомнил.

Момичето се залюбило с Киро Джингерин. Джингерите били стар и богат местен род. Целият Голи рид бил тяхно пасище, нивите в Кольова падина били урожайни, а бостаните и градините покрай реката, тлъсти и лесни за поливане. Май са единствените от селото, които държали ратаи.

Кина била от Брадварите. Преди две-три поколения се населили на най-високата и бедна земя в селото. Нощем ходели до крадат дърва от манастирската и държавната гора, затова им останал този родов прякор.

Старата Джингерица не искала такава бедна снаха:

- Нема чеиз, а и не е научено къща да върти, оти тия спат у стаи до поятите с овците. Абе не е за наш Кирчо - казвала на жените из селото.

Разправят, че синът й я заплашил да избяга с момичето в града и понеже братята му умрели във войната и бил останал единствен, майката накрая кандисала.

Направили сватба около Архангеловден, след като прибрали добитъка по кошарите в селото. Така се правело тогава.

На пролетта, когато отбили телетата и се готвели да изкарат стадата по летните пасища, свекървата видяла, че снахата пие прясно надоено мляко, направо от ведрото и се разкрещала:

- Не пий неварено млеко, проклета да си! Че се пресече целото!

Кина много обичала прясно надоено, още топло мляко, но повече не посмяла да пие. Та така до лятото. Жените копаели градините покрай реката, а пастирите запладнили стадото на сянка под върбите. Младата булка се промъкнала, легнала под една кротка крава и си цедила мляко на струя направо от вимето. Заситена се опънала на сянка под върбите. Засънувала лош сън. Джингерица й се явила в образ на змия и крещяла: „Не пий сураво млеко! Не пий сураво млеко!”

Още същия ден Кина се разболяла. Болял я коремът и не можела да яде. Можела да пие само вода и затоплено мляко. Започнала да линее и за няколко дни паднала на легло. Лекували я така, както знаели тогава. Дали й да пие първак ракия и сложили гореща тухла на корема, но пропищяла от болка.

Викнали поп Никифор и той пял молитви, кадил стаята и ръсил светена вода с китка здравец от сребърен купел. Не помогнало. Накрая се отчаяли и пратили дума до майката на Кина, да дойде да се прости с дъщеря си.

На другата сутрин, още по изгрев, пред къщата спряла каруца с впрегнато магаре и от нея слязъл Матей Злата брадва. За него в селото говорели, че след като се върнал от войната изгубил страх от Бога и хората, станал пияница и побойник. Бил висок, жилест, с оплешивяло вече чело и едвам се смъкнал от каруцата, още пиян от вечерта. Развикал се пред портата:

- Джингерице, дай си ми сестрата, вещице! Ти си я проклела, че я не сакаше и у тая къща нема да оздравее!

Свекървата не посмяла да излезе, но ратаите го чули и кой с вила, кой с кривак, застанали пред портата. Брадвата само бръкнал в каруцата и извадил секира с дълга дръжка, а после отворил портата. Щяло да стане голям сакатлък, но от къщата изскочил Киро:

- Стига, бате Матейко, рода сме. Викахме поп Никифор да чете, за какви магии говориш? Кажи какво искаш да направим?

- Кириле, ти си добър човек. Кажи на тия да се махнат и си ми дай сестрата. Че я карам при Иван Кьоравио, да развали магията.

- Няма никаква магия, само неверна болест, ама щом мислиш, че може да помогне нещо и яз че дойдем с тебе.

Изнесъл Кина на ръце, защото тя била станала кожа и кости и я положил в каруцата. Някъде към обяд стигнали хижата на местния вещер. Той бил нисък плешив мъж със сляпо дясно око и патрав крак. Родил се куц, а окото изгубил като млад, когато треска изхвръкнала, докато цепил дърва. Като не можел да обработва земята, чиракувал и станал знахар.

Разказали му всичко каквото знаели. От нищото, изведнъж се разболяла невестата и можела да пие само вода и топло мляко. От всичко друго изпадала в гърчове. Толкова много я болял коремът. Разпитал подробно и болната, а накрая обявил:

- Чул съм за такава болест. Кина ще остане тая вечер гладна и жадна, а вие утре докарайте немълзена крава тука.

Матей и Киро се спогледали и без да си кажат дума, се разбрали. Съпругът отишъл да доведе кравата, а братът останал да пази сестра си, че на Иван му се носела лоша слава.

На сутринта Кьоравият съблякъл болната само по риза, изплел косата на плитка, а ръцете й завързал зад гърба. Накарал Киро да измълзе кравата в дървено ведро и го изгонил да не гледа, а на Матей показал как да държи плитката и вързаните ръце на сестра си. Накрая завързал очите на Кина, ударил й два шамара да се освести и казал:

- Стегни се, булка! Каквото и да става, дръж устата отворена и не мърдай. Ако ще да умираш от болка, не мърдай!

Хванал той жената и двамата с брат й я навели над ведрото. Отначало нищо не се случило, но после гърчове извили кльощавото изпосталяло момиче и двамата мъже едва го удържали. От устата се проточило дълго един аршин тяло и в кофата пльоснал сребрист смок. Вещерът бутнал невестата настрани и хванал змията за врата, а безстрашният уж Матейко се обърнал и си изповръщал червата.

Киро влетял притеснен и се погрижил за жена си, а Злата брадва, щом се освестил люто се заканил:

- Че я утепам тая дърта вещица! Она я е проклела!

Иван Кьоравият го спрял и му обяснил, че смоците много обичат топло мляко и даже понякога се увиват на крака на кротка крава и бозаят направо от вимето. Смятал, че на змията й е замирисало на мляко и затова е пролазила през гърлото на заспалата жена.

От тогава взели да викат на жената Кина Змиената и тя никога през живота си не пила мляко, нито сурово, нито варено.

… Баба Велика беше свършила с разказа, а аз стоях с нахапана и забравена в ръката мекица.