Тодор Илиев Еврев е роден през 1934 г. Още като ученик в Ловеч проявява литературни наклонности. Завършва с отличен успех средното си образование в Ловешката гимназия и от 1953 г. следва медицина в София. Но продължава да пише стихове и проза. Завършва медицина и започва работа като млад лекар в Ново село, Троянско, а след това в окръжната болница в Ловеч. В Ловеч участва в дейността на ловешкия литературен кръжок. През 1961 г. след конкурс става асистент в катедра Биология на Медицинската академия в София. Работи в областта на генетиката. Специализира медицинска генетика в Копенхаген в 1966 г. и имуногенетика в Москва в 1969 г. Става кандидат на медицинските науки през 1974 г. и е хабилитиран като старши научен сътрудник в 1976 г. и като доцент в 1982 г. От 1984 г. е доктор на медицинските науки, а от 1986 г. е професор. Има сериозни публикации в областта на генетиката и участия в редица международни форуми. Участвува в написването на учебници по биология и медицинска генетика. Разработва редица проблеми на генетиката и получава международно признание в тази област. Член е на Международната асоциация по репродуктивна имунология от 1979 г. и на Международния организационен комитет по изоензими от 1982 г. От 1987 г. е професор в гр. Хараре - Зимбабве и след това в гр. Дърбан - ЮАР. Загива трагично при автобусна катастрофа в ЮАР през 1994 г. До края на живота си наред с професионалните си занимания в областта на медицинската генетика продължава да пише стихове и проза. Така в един свой поетически свят той спонтанно изразява критичното си отношение към сложната действителност около него и отстоява уверено своите естетически и морални ценности. В същото време в много от произведенията си той се връща към поетическите си вдъхновения от детството, живота на село и в красивия град на люляците Ловеч, на които с голяма нежност отдава своите лирически откровения. В тази книга са събрани негови разкази, в които представя живота и борбите на хората от Угърчин и Ловеч в годините преди и след девети септември 1944 г.