МОЯТА ЗОРА

Радица Божилова

Отново чуден залез е.
И този ден тя беше там.
Отново гледах я и поне
да беше тя погледнала насам.
Но само залезът блестеше
в тъмните й бисерни очи.
И спокойствие мълчеше,
разчупено в последни светлини.

Колко бързо времето минава,
колко бързо става мрак.
Залезът отмине, но поне ми остава -
следващият залез да я видя пак.
И тъй минават здрач след здрач.
И тъй оставам нямо вкаменен,
слушайки укротения плач
на уплашено дете във мен.

Аз искам да бъда до нея,
да гледам как денят изгасва.
Да не се страхувам от нощта
и от самотата, която донася.
Само нека погледне към мен,
ще й сбъдна всяка мечта,
ще я прегърна опиянен
от очите на мойта зора.