ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ…

Виктория Иванова

***
Денят преваля и вечер навлиза -
оранжева, смирена, топла.
По небето бавно, несигурно слиза
отчаян от самотност облак.

Вятър с листа пасианси подрежда,
по тях аз гадая с болка -
как еднакви дни като капки се сцеждат
и колко ми липсваш… колко…


***
Завързахме синьо мънисто за облака
да ни запази от хорските уроки.
Той си обърна дрехата наопаки
и изтече през очите на бурята.


***
Логически е просто -
узряла трева съм за косача.
Високосен сенокос -
четирилистни детелини плачат.


***
Есенен залез -
следобяд в три и половина.
Човешки каприз -
едва дошъл си,
а вече си заминал.


***
Хоризонтът се разби
на парчета -
илюзия недостижима.
Пътят се разпадна
на стъпки -
лабиринт непроходим.


***
Заспива слънцето зад бряста -
чучулига и лято се сбъдват.
В сърцето ми
една огромна пряспа
през юни зимата буди.


***
Новолуние -
половин пръстен.
Пълнолуние -
цяла
златна
пендара.


***
Твоят поглед се плъзга
по ръба на чашата.
Преди да очертае
пръстен -
се дави
в дълбокото.


***
По брега
на безсънието ми
диханията на сърцата ни
рисуват отдалечаване.


***
По вятъра пращам, че те обичам,
а той в ушите ми се надува:
Ти си ничия, ничия, ничия,
не те чувам, не чувам,
не чувам.


ПОСВЕТЕНО

И отново е дъжд и вали водопад,
а този мъж се обръща назад -
търси ме пак, мокър до кост.
Аз нямаше как трети ден да съм гост,
затова и веднъж избягах оттам
и случайният мъж остана сам.
Имам друг свят, имам свой дом,
свой рай, свой ад, своя връх и погром.
Но осъзнавам, че май имам нова любов,
а тя е без край - за добро или зло.
Сега дъждът пак вали водопад.
Дори на бос крак се връщам назад.
Той още е там - без шал и чадър -
чака ме, знам, мокър е и добър.
Добър е и Бог и слиза при нас
и ни дава оброк - един дъждовен час.
Оттогава цял век вали водопад.
Човек плюс човек е равно на свят.