БУДНО СЕЛО

Анатолий Петров

Важно събитие събра в двора на казанджията Петко старите приятели Стефан, Ташко и Халилко. Поводът беше, че Стефан свари ракия от сушени сливи без костилки, което рядко се случва.

Приятелите се разположиха около масата и зачакаха казанджията. Когато се появи, викна гордо:

- Ракията е точно четиридесет и два градуса! - сложи двете дамаджани.

Стефан подреди мезетата. После вдигнаха наздравици, като одобрително кимаха за качеството на ракията.

Ташко започна да разказва нещо, но по улицата с трясък премина камион и той спря.

Камионът отмина и Ташко продължи:

- Внукът на Вуте Мирков, който работи като барман в Англия, си е дошъл в отпуск за един месец. Съпругата му, негърка, го е напуснала и заминала за Калифорния, където ще продължава да работи като ресторантска певица. Вутеслав обявил, че ще вземе за съпруга момиче от селото ни. Като чул това, Пешо Дъртака викнал: „С кривак ще го изгоня от портата, ако я доближи!”. Майката на секретарката на читалището, Мачовица, рекла, че ако Вутеслав влезе в къщата й, ще му изпотроши краката.

Халилко се обади:

- Чух,че от Англия Вутеслав е донесъл вилицата на Чърчил, която именитият политик използвал при ядене. Вилицата е с пет зъба и позлатена дръжка. Който иска да я ползва, заплаща пет лева на ден. Първа взела вилицата Цона Кривачката. Пуснала тото, улучила тройка и спечелила шест лева. След нея вилицата взел Иван Куция и като вървял по улицата, намерил два лева. Мнозина чакат да вземат вилицата на Чърчил, за да им се усмихне късметът.

- Това може да се случи само в будно село, каквото е нашето - рече Стефан и продължи: - В съседните села всяка седмица има погребения, а в нашето шест месеца никой не умира. Както изглеждат нещата, няма да има погребения шест месеца. Вутеслав казал, че ако вземе за съпруга момиче от нашето село, при следващото си идване от Англия ще направи дарение на селото - модерна химическа тоалетна. На покрива й ще има батерия, която ще превръща слънчевата енергия в електрическа и ще осветлява площада пред кметството. При посещение в тоалетната ще звучи класическа музика…

- От тоалетната най-много ще спечели Люба Пърчовица, защото клиентите в кръчмата вечер подмокрят оградата й, която е от сурови тухли и както се вижда, скоро ще се срути - рече Ташко.

В този миг по улицата премина облечен във фрак и с цилиндър на главата мъж на средна възраст. Въпросително го изгледаха. Халилко прошепна:

- Какъв е този, та така внимателно разглежда селото ни?! Миналата нощ лека кола с угасени фарове се движела тук, на месечината двигателят не се чувал. Нено бил в двора и видял как колата спирала тук и там. Този, дето премина с цилиндъра и фрака, сигурно е от тях, дошъл отблизо да се запознае с обстановката. Господ да ни пази от набези на крадци и бандити!

Непознатият срещна на улицата възрастен мъж. Попита го:

- Къде тук има тоалетна?

- Тоалетна? В къщата на кмета. Хей там, срещу високата топола на улицата.

Мълчаливо се разделиха.

Развеселените приятели оживено разговаряха и вдигаха наздравици. По едно време Стефан рече:

- Тъй като сме будно село, тази нощ ще направим нещо нечувано и невиждано: тримата ще бъдем таен караул из селото. Взимаме по една тояга и ако дойдат крадци, ще ги разгромим. Ти, Халилко, тайно от жена си ще облечеш женски дрехи. Прегърбен, бавно ще вървиш, подпирайки се на тояга. Няма да те познаят. А ние с Ташко ще се крием из сенките, ще наблюдаваме кой влиза и кой излиза от селото ни и към коя къща биха се насочили крадци.

Разделиха се с уговорката да запазят всичко в пълна тайна.

Майският ден преваляше. Две леки коли, движейки се бавно една след друга, преминаха през селото. Но вместо да продължат по шосето, тръгнаха по черния път към баира над селото.

Преди залез слънце се заоблачи и далеч на запад проехтяха гръмотевици. Настъпваше тиха, ясна лунна вечер.

Стефан и Ташко се срещнаха на уговореното място, в сенките зад селската чешма. Халилко не каза нищо на жена си Магда, която с двете внучета, дошли на гости, спеше в другата стая. Когато настъпи полунощ, той безшумно стана.

Облече дългата рокля на Магда, сложи забрадката, излезе на пръсти и застана пред портата. В този миг Магда случайно стана и надникна през прозореца. Видя женската фигура на портата и процеди през зъби: „Проклетата Гешовица, дошла посред нощ да го изведе от къщата. Ах, тази стара любов, как не хваща ръжда!”.

Надникна в стаята и видя, че Халилко го няма. Облече се и излезе, но от Гешовица нямаше и помен. От дръвника грабна кривак и тръгна по тъмната улица, на която беше къщата на Гешовица. Седна на пейката до портата. Готова да се развихри за предстоящия скандал.

Ташко и Стефан излязоха от сенките зад чешмата и клекнаха до две плачущи върби. Облечени в тъмни дрехи, те останаха незабелязани. Видяха как по улицата вървеше мъж. Леко пристъпваше и се оглеждаше. Като наближи къщата на вдовицата Соня, прескочи през ниската ограда и влезе в двора.

- Ето го! - прошепна Стефан и додаде: - Скрил е някъде фрака и цилиндъра и сега ще обере Соня.

- Да вървим! - изрече Ташко и двамата се втурнаха нататък.

Снишавайки се, доближиха къщата на Соня и надникнаха в двора. Видяха, че непознатият е седнал на маса под навеса. Викнаха му:

- Предай се доброволно, защото ще те смажем!

Нощният посетител мълчеше. Викнаха му повторно:

- Горе ръцете! Излизай, за да не загубиш живота си!

От къщата излезе Соня и се развика:

- Какво сте се разкрещели посред нощ, бе? В този час, на този ден, съпругът ми предаде Богу дух. Вечна му памет! Човекът е дошъл, за да го споменем, да пийнем, да му се намери на онзи свят. Хайде, пръждосвайте се, докато не съм пуснала кучето и разбудила селото!

Двамата „ловци на крадци” млъкнаха и тихомълком се измъкнаха. Но в лицето на нощния гост на Соня познаха своя съселянин Ставри, който живееше в града.

Похвалиха го, че в деня и часа е дошъл да почете паметта на съпруга на вдовицата.

Магда, държейки тоягата в ръка, продължаваше да седи пред къщата на Гешовица. Вътре цареше тишина. Видя в началото на улицата да върви жена, подпирайки се на тояга.

- Ето я проклетата, продължава да търси Халилко! - Викна й: - Къде си тръгнала посред нощ, проклетнице?

- А ти къде си тръгнала? - попита я Халилко и додаде: - Ние сме будно село взимаме мерки срещу набези на крадци и бандити. - Свали забрадката и се изправи.

Хванати под ръка, съпрузите тръгнаха към дома си.

След полунощ небето се заоблачи. Луната се скри зад облаците и стана тъмно. Когато се разсъмваше, на стъпалата на кметството закукурига петел.

В това време Магда и Халилко установиха, че са откраднали кокошките. В бързането си крадците изпуснали петела и той пропял пред кметството.

В селото се разбра, че мъжът, който премина облечен във фрак и цилиндър, е актьор, двойник на именит български политик, живял в началото на двадесети век, а в двете коли, които се отклониха от шосето и поеха по черния път към баира на селото, имало снимачен екип.

Заснели епизод, в който политикът гледа как зад безкрайното равно поле слънцето потъва зад хоризонта, тъй както е потънала и неговата политика.

В селската кръчма дядо Вуте Мирков извести, че нито едно от момичетата в селото не е пожелало да стане съпруга на внука му Вутеслав, затова той отишъл на събор в съседно село.

Там щял да се хване на хорото, да си избере съпруга, да я заведе в Англия и там да я направи танцьорка в ресторанта, в който работел като барман.

Дядо Вуте увери съселяните, че при следващото си идване в България Вутеслав ще докара химическа тоалетна, която ще превръща слънчевата светлина в електрическа, а посетителите й ще се наслаждават на класическа музика.

Тук, в кръчмата, срещу такса от пет лева дядо Вуте даде на поредния съселянин да ползва три дни вилицата на Чърчил.