НОВА КНИГА НА КАНДИБА

Сергей Павлухин

превод: Георги Ангелов

В анотацията към “История на великия еврейски народ” се казва, че легендарният киевски учен, президент на Световната асоциация на професионалните хипнотизатори при ЮНЕСКО, академик Виктор Михайлович Кандиба първи в света научно е доказал, че руснаците и евреите са един народ, с обща история и обща съдба.
Позволете да се усъмня…
На шеста страница авторът се обосновава с “Киевска Ригведа” и по-нататък я цитира постоянно. На седма страница говори за частично възстановените текстове на тази “Киевска Ригведа”, а всички следващи хроники са взети от “древен, нестигнал до нас ръкопис”…
Хрониката започва от незапомнени времена, а първата спомената дата е 49 200 г. пр.н.е. – когато в Ур-Киев управлявал легендарният първи философ, главен жрец и владетел на Руската Империя – Хе-Фест Велики.
През 43 хилядолетие пр.н.е. бил възникнал Киев.
11 582 г. пр.н.е. – в тази година (според твърдението на Кандиба) била започната първата (от достигналите до нас) писмена летопис в храмовете на Днепър, които били построени още в епохата на мамутите и се намирали по долното течение на Днепър, който тогава се наричал Инд.
С любопитство четем за победоносните походи на руското казачество през ХХIII в. пр.н.е. Буди възхищение смелостта на автора при тълкуването на етимологията на много думи. Така “данайски” той извежда от думата “донски”, Палестина – от Обгорен стан (Паленый Стан), Йерусалим – от Руса-Лим – Руска крепост. “А-Брам” – срещу Брама. “Гой” – огледална обратна дума на “йог”. Храмът на Яхве на хълма Сион по-рано се наричал храм на Яве на Сиян-планина.
На страница 150 са дадени названията на улиците на Омирова Троя – Таганная, Бронная, Котелная, Литейная и др. Авторът твърди, че историята на загинала Трусия (!) възпявали древноруските слепи народни разказвачи “омири”, събирателният образ на които дошъл до нас под името Homerusa (което се превеждало като “човек (home) руски”).
Самата “Илиада” и “Одисея” написал Боян. След това вече не ни изненадва киевският учен Питагор и това, че турците (от руското турки – бел.прев.) са сибирските урки. Вишну е Вишен (от Всевишни), Кришна – Кришен (от руското крыша – покрив – бел.прев.).
На последната страница на книгата се е побрал периода от 1694 г. до 1953 г. Тук се казва, че династията Романови през 1762 г. сменила династията на русите-евреи Холщайн-Готорпски и Екатерина Анхалт-Цербска, която просъществувала 155 години, плавно преминавайки във владение на Улянов-Бланк. Книгата завършва с името на Никита Перлмутер (Хрушчов).
Идват ми на ум думите на Станислав Йежи Лец: “След изчистването на историята от лъжата не е задължително да остане истината, понякога не остава нищо”.
Изводът: това не е книга, която може просто да се сложи настрана.
Тя трябва да бъде запокитена по-далече с всичка сила.

04.10.2008


Кандиба В. “История на великия еврейски народ” Свят на култура, история и философия – СПб.: Лан, 2002.