ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Танчо Илиев

„На всички, работещи в областта на правото,
ако им провърви в живота, могат да бъдат и честни…”
Марти Ларни

Това било много отдавна, по време на турското робство, известно още като владичество или присъствие. Живял в далечен град един умен и справедлив кадия, който бил прочут в цялата държава.

Каквото и да отсъждал, било така на място, че дори и потърпевшите не се оплаквали. Но най-странното за хора с неговата професия било, че той с нищо и от никого не се подкупвал.

По същото време и на същото място, имало един много работен и честен човек на име Иван, който на мравката път сторял, с никого не се карал и затова всички го уважавали.

Веднъж, дали от много работа и добър живот, дали се скарал с жена си или решил, че така е правилно, Иван взел, че се изплюл на Корана, свещената книга на мюсюлманите, и то не само се изплюл, ами напсувал и Аллах на майка.

Това било, според тогавашните закони, най-голямото престъпление, което се наказвало единствено със смърт. Хванали стражарите Иван и го завели при кадията.

- За какво водите този човек? - попитал той.

- Кадия ефенди, - отговорили те, - този неверник се осмели да заплюе султанските фермани, а даже и Корана. Осъди го най-строго, както повелява закона и длъжността ти!

- Вярно ли е бре, керата*? - креснал кадията към озаптисания Иван.

- Вярно е, кадия ефенди, - отговорил спокойно Иван, - но аз имам доказателства, които ще ме оправдаят. Вземи ги и ги прочети, но само ти, па ги задръж за себе си.

И като казал това, той му подал един тежък пакет, увит в хартия.

Поел недоверчиво кадията пакета, отворил го полека под масата, за да не видят другите и ахнал от изненада: там били сложени много жълтици, па започнал да ги брои: „Една, две, три…, десет…, двайсет и пет…”.

Броил, броил, но монетите били много и публиката в залата започнала да шушука и да се пита защо се бави кадията. Не успял да преброи и половината, той се обърнал учтиво към подсъдимия:

- Докрая все така ли пише?

- Все така.

- Ами ти, с такива доказателства, можеш да плюеш и на моя сурат**, бре юначе!

И като слязъл от съдийската маса, кадията прегърнал бащински Иван и го изпратил чак до дома му. После се върнал, взел половината от доказателствата и ги предал безвъзмездно на главния кадия.

—————-

*Керата (гр.-тур.) - 1. Недорасъл; 2. Хулна дума, нещо като лека псувня
** Сурат - човешко лице, образ