НА ПАНАИР

Иван Нечев

Атанас Попа тъй и не успя да придума съименника си Мангелата да се качи на прочутия автобус на Дружество „Радецки”.

- Качи се бре, Атанасе! - увещаваше го високият, с рано побеляла до сребро коса - Безплатно ще те закарам до Троян само за реклама на фирмата.

Той намекваше за оня прочут случай, когато Мангелата не пожела да се качи на колата за Карлово, понеже бързал. За беля до Суловрачкото дере тя се беше повредила, бай Таньо я задминал и сега мъдро поучи Попа:

- Таньо-о-о! От краката по-сигурно няма на черната земя. Нито бутала, нито жици, трябва само комат хляб и балканска чубрица.

Но стана така, че една муха бръмна в главата на този енергичен човечец. Среден на ръст, но тънък като млада върбичка и рус като реса на узряла царевица, той беше изплетен само от импулси и неподозирани възможности. Виновен за бръмченето на мухата беше Нечо Булгуря.

Веднъж в Чуковата механа Нено надълго и нашироко възхваляваше достойнствата на козите в село Черни Осъм. Давали по много и то гъсто мляко. Към храната били непретенциозни. Ако няма друго, турни два кютука и тя ще ги огризе.

Само вода да им дадеш - дой мляко, докато се умориш. Колкото за водата - няма проблем. Имаше чешма пред къщата му и заради грижите по поддържането и неизменната му обич я бяха кръстили Мангеловата чешма.

Науми си бай Таньо да отскочи до Троянския панаир и купи такова чудо невиждано в Сопот. Верен на себе си, реши да прескочи Стара планина пеш през хижа „Добрила”. Да почине на Троянската хижа. Да се отбие в село Черни Осъм, та дано още там скомандори работата, а ако не стане - да отскокне до панаира в Троян.

Натопи във вода нови нещавени цървули от свинска кожа, та да бъдат меки и удобни за балканските пътеки. В раницата сложи черни лачени обувки за авторитет при пазарлъците, отбираше ги тия работи бай Таньо Мангелата.

Сланина, лук, хляб и според поговорката: „Не се тръгва зимно време без торбица, а лятно време - без абица” - палто и дебел вълнен пуловер. И нож. Не точно като страшната сила на Будката, но средно голям и остър.

Бай Таньо никога не навиваше часовника. Курдисваше наум часа, в който щеше да стане и никога не грешеше.

Когато се събуди за пръв път, помисли, че е сбъркал. Вън беше тъмно и непрогледно, въпреки че трябваше да има пълна луна. За сигурност хвърли един поглед на будилника и се успокои.

Както беше по риза и дълги дочени гащи, изкокна на калдъръмения двор и разбра причината. Небето беше наметнато с тъмна облачна бохча, от която струеше дъжд като през решето. И както не умееше да псува цветисто като Вачо Булгуря, изля възмущението си с думите:

- Мечешка майка с три лапи - което в устата на Булгуря би накарало небето да се затресе.

И стана тогава чудо невиждано - под избелелия чадър закрачи към мегдана да чака рейса за Троян. А там навалица. Едни отиват за Троянския манастир да палнат свещица за упокой на мъртвите, други с панаирджийски настроения. Въпреки лошото време, шегите се сипят и винаги с адреси.

- Бре, Мангала - се затюхка Фратьо Панана - че ти ако се качиш на рейса, я ще се счупи, я гумите ще експлодират, я пък някакво търкало ще изскокне от мотора.

Първата реакция беше „мечешка майка с три лапи”, най-свирепата му псувня. После реши да изясни работата:

- Тя, Фратьо, е друга историята. Бях си наумил да отскоча за коза под сухо благодатно време, а то излезе киша безподобна. Храсталакът е мокър и умокрящ при досег с него. Поради тази причина съм задължен към автомобила на Атанас Попа.

- Че чакай утре бе, Мангела. Няма заради тебе и ние да не пристигнем на панаира. Ти до Карлово не ходиш на колела, та…

- В заблуда си, Панане. С мене винаги крачи късметът - прекъсна го сред смях възмутеният пешеходец.

- Да, ама като крачиш. Качиш ли се на колата, ще ти изостане късметът. Ох, тежко ни и горко - вайкаше се хитрият Панан.

- Че ти си готов за Хаджипешовия превоз с цървулите, бре - додаде той сред гръмогласен смях..

- Млък де, Панане, ама мечешка майка с три лапи, а! Какво се гламосваш с мене! Да не съм ти нещо палячо, а? Хайде, стига!

Тъй като рейсът разплиска калта и спря, започнаха да слизат, като плащаха на Попа.
Таньо изчака да се шмугне Панана и накрая прекрачи и той.

- Оппалааа! Отвори се, земьо, та ме глътни. Бре, адаш, бре на какво дължа тази велика чест?

Пак стана обект на всеобщо внимание.

- Вземай, Попе, парите, че фуквам пеш, да знаеш. И хич няма да ти помисля за проклетия рейс.

- Какви пари бре, адаш? Ти си безплатен за реклама на Дружеството.

- Не ща ти хайра. Грабай парите.

Удържа му стойността, все едно ще пътува до Кърнаре, мир да има. Когато потегли колата, свободно място имаше само при Фратьо, ама възмутеният Мангела най-демонстративно му показа гърба си.

- Ела бре, Таньо. Виж какво място съм ти запазил.

- Не съм ти изламтял за мястото ти, Панане - с достойнство се отзова повиканият.
Знае се, че дрехите, с които беше облечен са стари, понеже ще води коза, ама навущата и цървулите му придаваха много живописен вид.

- Ела при мене, адаш - посочи му шофьорът едно столче, на което позованият се настани. Пътят беше така осеян с дупки, че ако не беше дъждът, нямаше да изтърпи Мангелата.

- Хей, Таньо. Чудя се как още не си разглобен при това друсане. Чак зъбите ми се тресат.

- Занаят, адаш.

След като превалиха северните склонове на Балкана, времето се подобри. Лек ветрец раздуха облаците и на проясненото небе грейна топлото слънце, сякаш някой с огледало огряваше лъчите.

- Тюх - ядоса се Мангелата - да бях знаел да почакам. Я спри, Атанасе, да си продължа пеш, че ще си отхапя езика от дупките.

- Платил си бе, адаш. Да кажеш после, че сме ментърджии.

- Няма, бе. Честна дума - и той метна един широк кръст.

Той наистина подскачаше много, понеже стомахът му не беше закрепен и няколко пъти щеше да се намери на пода. Ама и Попа изпуска ли такова чудо - Мангелата в рейс.

И ето ти панаира. Слязоха първо двамата адаши и през глъчката продължиха разговора:

- Като как си се наканил на панаир? Ужким не си по тинтири-минтири.

- А бе, Нечо Булгуря каза, че тукашните кози не издирвали много какво ядат, а пък били като крави млечни.

- Да не е послъгал или се е пошегувал?

- Не е такъв той. Другият Булгур, Начо, прави такива магарищинии.

Свали раницата и се премени с лачени обувки на бос крак, понеже беше забравил да вземе чорапи, а навущата не можеха да се поберат. И заприлича на истински франт, който преспокойно се запъти към животинския пазар. Вие знаете какво е панаир, та няма какво да описвам. Само ще спомена, че след като бе купена чудотворната, бай
Таньо я завърза за рейката на една палатка, под която се печаха кебапчета. Взема той две парчета и четвърт хляб, па заръфа сладко.

Въпреки че Попа му предложи по изключение да го качи в колата с козата, като си припомни друсаниците по разбития път, отказа с думите:

- Таман ще я попаса по пътя.

- До утре сутрин няма да стигнеш, бре.

- Ща, ща. Аз си зная хода.

- Ама на козата знаеш ли го?

Без да мисли даде отговора:

- Добичето ходи според човека. Само магарето от глупост, ако го караш празно, се дърпа, а яхнеш ли го, като фъртуна е.

Случи се малко произшествие, но то не помрачи доброто му настроение. Наблизо мина друга коза и Таньовата заблея и събори кола, който държеше предното платнище.

Кебапчията псува, кебапчийката кълне, а Мангелата припка да си хване добитъка. Едва в края на Троян той спря и се премени пак с навущата и цървулите. И закрачиха човек и коза с една мисъл в двете глави: час по-скоро да стигнат в чудния Сопот. Така вървяха до върха на Балкана при ледените струи на чешмата в местността „Деримагаре”.

Напоиха се двамата и точно Мангелата вдигна главата си от изворчето, видя кървавото слънце да залязва. Отдавна беше минал рейсът и оня урсуз Фратьо накара Попа да спре, ама шофьорът не искаше да си разваля отношенията с козаря. Тогава Панана отвори вратата и изблея не като пръч, какъвто си беше, а като истинска коза.

- Бе-е-е-ее. Бееее. Троянска беее.

При този спомен чак му прилоша, ама ще му го върне някога. В момента изрече пак, за трети път днеска най-голямата си ругатня:

- Мечешка майка с три лапи, Панански.

Оттук започнаха теглилата. Напи се с вода пустата коза и не ще да става. Дърпа я Мангелата. Хляб от раницата изведи. Лапна си яденето добичето, ама не шава. Реши да опита пананския специалитет с блеенето, ама резултатът е нулев.

А „Деримагаре” знаете какво е. Тука и в най-голямата жега лъха ветрец. Напоят керванджиите магаретата с вода и както са потни, ако не потеглят веднага, след седмица стопанинът им одира кожата. Спомни си това Таньо и задърпа яростно козата. А оная пущина се влачи, ама не става.

- Скочи мари, миличка! - моли й се той - скочи, но не с дърва ще те гощавам, а със зелени клонки.

И да му разбираше езика, пак нямаше да мръдне. Дали беше уморена, или от инат - не шаваше.

- Щом е така, ще ти дам да разбереш - закани се Мангелата.

И както беше разярен, метна пустата коза на врата си и се понесе във великолепен тръс по кривнините.

Първо не усещаше товара и сякаш хвърчеше - с нищожна храна, бол мляко. Към четвъртия криволек беше плувнал в пот и му се щеше да има от онази ледена вода, която се лееше от кайначето.

И сякаш неговият Господ чу молбата му. Лисна го топла баня по врата и бузата, та без замисляне се определяше, че източникът не е от божествен произход. Тръсна Мангелата козата от възмущение на прашния път и за четвърти път изрече с омерзение:

- Пуста мечешка майка с три лапи козешки, овонителни и попикателни.

И тръгна да си ходи, като реши твърдо да я остави на безименната меца, но пак си спомни за млякото.

При първия нов завой извърна взор да вземе окончателно решение и страхливката беше разбрала, че е пожертвана от стопанина си за безобразието, което извърши, защото тръгна към него с извинително блеене.

Когато зората се подхилкваше от старопланинските грамади, пред Мангеловата чешма бяха един неуморим и радостен млекар и една грохнала, но покорна млеконадойка.

Сдоби се Сопот с още една коза, която не ядеше дърва, а най-фини храсти, но светата истина е, че в млеконадоя биеше всички местни кози. И се радваше дори Нечо Булгуря.

- Таньоооо, така е. Троянската коза е бедняшка крава.

- Така е, Нечо. Купих я пущината, когато се возех на автомобила на Попа.

Това беше разделителната граница на неговия живот - преди и след возенето с машината.

- Гълчи се, че Фратьо Панана те облейвал от возилото - без умисъл споменаваше Нечо.

- Той си е блеятелен и скотовъден. Оттогава съм изпълнен с бездънно презрение към колелетата, от които ще затлъстее светът.

Такъв беше този мил човек. Господ и късно, когато прибере мислите ни, са още по-мили в спомените.