интервю на Георги Гривнев с писателката от Киргизстан Тенти Адишева

През пролетта на 1920 година на брега на синия Исък Кул /езеро в Киргизия - б.а./ в семейството на бездетния номад се ражда дъщеря. Кръстили я с мъжкото име Тенти, за да излъжат злите духове и ги отпратят по лъжлива следа. Тенти значи скиталец. Нека бъде така, само и само да е жива, са се молили на съдбата неграмотните майка и баща, но щастливи с раждането на първото си дете. Първите си стихотворения публикува в републиканския печат през 1947 година. За заслугите й в областта на литературата е наградена с ордена „Знак Почета”. По повод удостояването й със званието „Народен поет на Киргизка ССР” Чингиз Айтматов й пише в поздравлението: „Вие сте поетеса с трудна съдба. Съдбата наистина е надарила Тенти Адишева с добро сърце, женска красота, ум и щедър поетически талант.” На 24 години тя губи любимия си съпруг - класика на киргизката литература Джоомарт Боконбаев, трагично загинал на 34 години. По-късно поетесата среща Муса Адишев - човек с широка и благородна душа, известен учен-геолог. Но и той си отива от живота пет години по-рано от нея. И въпреки всичко, пише в предговора към книгата й „Размисли” синът К. Дж. Боконбаев: „Тенти Адишева бе щастлив човек, защото бе надарена с неизтощима любов към хората. Тази обич е в нейните вдъхновени и прозрачни - като сълзи - стихове.”

ЖЕНСКА СЪДБА

Тежък дял е женският живот! -
майка падне в грубия хомот,
но нататък тегли дъщерята,
по челото - едри капки пот.

Сякаш туй вовеки е закон:
скърцат колела през женски стон.
Ах, нелек е пътят към превала,
с камънак по стръмния наклон.

Свойто бреме тегли до смъртта.
Как за красота да мисли тя!
Ала виж: от нея засадени
покрай този път цъфтят цветя.

- Другарко Адишева, бихте ли разказали предисторията на Ваше произведение?

- Когато с указ на Върховия съвет на Киргизката ССР ми бе присъдено званието „Народен поет на Киргизстан”, в поздравлението си известният писател на нашето съвремие Чингиз Айтматов написа: „Вие сте поетеса с трудна съдба…” Действително, имах много светли дни, а трагичните бяха за два живота. През 1944 година загубих другаря си, забележителния човек, изтъкнатия  поет Джоомарт Боконбаев. Много тежко преживях загубата и това обстоятелство даде тласък да разкрия поетическия си дар. Веднъж, насън, съчиних стихотворение за извора. Станах посреднощ и го записах. Утринта прочетох стиховете и се удивих - това бяха готови, не искащи обработка редове. Впоследствие написах още два куплета.

- Можете ли да си спомните случка от  детството, която обграждате с особено умиление?

- През детството много обичах народната поезия. Любовта към нея ми внуши баща ми, който беше голям познавач на народното творчество и талантлив разказвач. С голямо удоволствие слушах в негово изпълнение откъси от великия киргизки епос „Манас”. Знаех наизуст много откъси от епоса и сама се опитвам да ги изпълнявам. Но веднъж, у дома, бе поканен истинския изпълнител на епоса, даровития манасчи - Мамбет Чокморов. Този изключителен човек цяла нощ рецитираше „Манас” и цяла нощ всички  съселяни слушаха в унес. Нашата юрта бе изпълнена с хора, беше тясно, всеки бе седнал, където свари - по леглата, на двора… Тогава бях на осем-девет години - слушах очарована и наравно с възрастните останах до съмнало. В този човек видях нещо необикновено, нещо високо, но какво именно - не разбирах. Сега разбирам - това беше първата ми среща с Поезията, Изкуството, Театъра. И всички тези Музи се бяха събрали в един човек, в едно лице. Този рядък случай - срещата с манасчи, живее и досега в мен като пролетен празник.

- Според Вас има ли интуиция в творчеството?

- Интуиция в творчеството безусловно има. Колкото е по-изострена интуицията, толкова е по-силно вдъхновението, а без вдъхновение няма творчество.

- Какво бихте добавили към вярата на Достоевски: „Красотата ще спаси света”?

- Да възтържествува разумът в света!

- С какви черти свързвате Вашата майка?

- С безгранична обич към живота и ближните.

- Какво мислите за риска като проявление на характера на човека?

- На риск е способен човек с твърд характер, със силен дух и умеещ да намира изход и от невъзможното.

- Кои книги бихте си взели за дълъг път?

- Бих си взела книгата на моята памет, защото паметта на човека съхранява изключителни страници на живота. Прелиствам и размислям над прочетеното в тях, за да не почувствам скука.

- Когато славата почука на Вашата порта, какво й казахте?

- Добре дошла, аз съм длъжник пред Вас.

- Кое прощавате и кое не?

- Прощавам грешката и слабостта. Не прощавам злото и подлостта.

- Дължите ли някому нещо? На себе си?

- Аз съм във вечен, неизплатим дълг към Ленин и живота. Затова за всичко, което имам, и за всичко, което е достигнал моят народ, благодаря на гения Ленин. В дълг съм към моя народ, който ме роди и откърми. А към себе си съм в дълг постоянно да дарявам  трудолюбие и чистота.

- Какво е за Вас родното огнище?

- Родното огнище за мен е най-светлото място на земята.

- Напишете, моля, изречение, което се намира в първия кръг на Вашата памет.

- Това е поезията, която като вълни от нашия син Исък Кул ту се приближават с грохот и се разбиват пред мен, ту искрящо и тътнещо отстъпват от бреговете.

1980-1985 г.