СПОМЕНИ ЗА МАМА – СТОЙКА ПАВЛОВА ХАДЖИЕВА – ВНУЧКА НА ДАСКАЛ ПРОДАН

откъс от книгата под печат „Цветя от мама”

Мария Филипова-Хаджи

Когато мама с нетърпение искаше да ми прочете нейните творения, с които лекуваше самотата си, аз живеех на друга планета и от там трудно виждах мъката й, трудно я разбирах. Често пъти и не ми се слушаха, защото бях много заета. С моето си гнездо. Не се сещах, че мама е сама в нашето гнездо. Или ако се сещах, то траеше колкото една прегръдка. Но мама ми остави ценни уроци с нейните фолклорни запевки. И аз научих тези уроци едва сега, когато също останах сама. Нейните думи са моята сила.
Благодаря ти, мамо!

БЪЛГАРСКА МАЙКА

На децата ми

Имала майка, гледала
златни деца като слънца -
с хубави сини очички,
с руси къдрави косички.
Дорде ги мама изгледа,
голям е займет теглила:
на чужда е хурка прела,
на чужди чакъми жънела,
чужди е снопи връзвала,
на чужди лозя копала,
на чужди станове тъкала.

Кога ги мама порасна
тя ги на книга изучи,
да знаят, много да четат,
да пишат, още да смятат,
хората да ги познават,
по цял свят да се прочуят.

Кога ги мама ожени,
те по гурбет тръгнаха -
чужди земи да гледат,
чужди хора да радват.

Когато отивах на село за ден-два, за да видя мама, усещах как тя с нетърпение искаше да седнем, да хапна от гозбите й, да ошета и да ми чете какво е написала. Често пъти бях нетърпелива да ги слушам до края и припряно казвах:
- Защо бе, мамо, ми четеш сега тези народни песни? Не е ли по-добре да си говорим?
А мама отговаряше:
- Чакай, чакай да чуеш края - то там е интересното!
…И след толкова години, аз дълго се вглеждам в думите на края…които все болят…
Това бяха болките на мама и на още много български майки.

ГУРБЕТЧИЙСКА ПЕСЕН

Стоян майка си думаше:
„Мале ле, мила майчице,
обичам, мамо, обичам
нашенска мома да любя,
нашенка - бяла българка.
Утре ще има панаир
в Кайбеларе, село голямо,
дрехите да ми приготвиш,
хубаво да се пременя,
дано ме, мамо, хареса
момата - най-хубавата.
С нея да се разхождам
по нашенските планини,
по нашенските ливади…”
Стояновата майчица
тя си Стоянчо послуша
и си сандъка отвори,
че му премяна извади,
та се Стояна премени.
Кога на панаир отиде,
с верни другари се събра.
Умували, що са кроили,
в друга земя да идат
и гурбетлък да прават.
Чужди моми да гледат,
чужди моми да крадат.