ГАРАГАШКАТА
Преди дни учителката Димитрова ме пита: кой ти беше учителят по литература в гимназията? Отговорих - учителят Званчев. А тя - затова разказите ти ни карат да ги четем пременени, чисти… Званчев бе винаги такъв. Чист, пременен, нямаше ученик да не го обича. Какви личности не създаде! Той те е създал!.. Пременени, чисти разкази…
Разпери чадър и тръгна в дъжда…
…Чичо Кольо от Горно Белево все казваше: бостан се сее редовете да сочат на изток, сеячът да е пременен, чисто облечен пъпешите и дините човек ще ги яде. Всяко преораване на бостана се равнява на три поливки. Като разказа - като го прочете редакторът, с мерак да го приеме. И само тук-там, що има малка плевел да я отскубне, че и при преливките да помогне. Да е чист и пременен!
Тя и гарагашката е красива, рошава, всеядна птица, краде яйца на пъдпъдъци, яребици, лови и разкъсва живи врабчета, чисти горите от мърша, прави гнезда от клечки по невисоки дървета. Не прощава на нищо. И крещи. Вредител…
Мечтаех да бъда ловец. Преди петдесет години. И до днес не съм останал без куче.
И аз бях абитуриент - млад, наперен. На тези години нищо не те спира в мерака ти - каквото поискаш, твое да е… И аз да съм като другите - с костюм, с вратовръзка на бала, кавалер на най-хубавата ученичка - най-първа по всичко в гимназията. На най-първия човек в града племенничка, аз на една маса с него…
Мерак от години, за цял живот. Как ще се закопчеем един за друг в танц и за първи път ще се опра в нея, след като до сега само сме се здрависвали. Да се пременя, да облека костюма и тя да е до мен - как ли ще ме гледат, как ще мине първият танц?…
…Времето изведнъж спря… Костюмът ми не можел да стане!… Само моят костюм нямало да бъде готов! И колкото и години да минат - ще помня как шофьорът на големеца смигна на шивача да не ми дава костюма. Виждах го окачен готов, а не искаше да ми го даде. Щял да бъде готов след дни.
…Сгромоляса се меракът ми. А тя… Как да й кажа? Може и сега, след петдесет години. Какво като ме разбере!..
…На никого нищо не казах. Прибрах се в село. Всичко в душата бе съборено…
Мама разбра, видях че скритом плаче. Извика баба, дядо, чичо и чина и те дойдоха. С тати търсеха някакви приказки да ме утешат. Но има ли лек за душичката на едно момче, което вярва, че в живота най-важното са отношенията между тези, които се желаят.
Помня още какво казваше чичо: търси нива, която ти ще си я ореш и сееш, а не и другите, от кооператива… А аз - смачкан, стъпкан… Как съм осъмнал!..
А тя… Не посмях и до днес да й кажа какво и как съм се чувствал..
…Двадесет години след онази вечер усетих, че сърцето иска да спре… Първенеца ме заведе в Пловдив при негов лекар. Разказа ми всичко. Простих му. И Бог да му прости. Простил съм и на шивача…
…На другия ден изведох пальока. Поехме през акациевата горичка. Хем да не срещаме хора, хем кучето да бяга и играе на воля. И то разбираше, че с мен нещо става…
От Медовския връх поехме по черния път за Православ. На двайсетина разкрача една гарагашка се спусна срещу нас. Така крещеше, че кучето се стъписа. Отлетя до близкото дъбче и пак с крясъци се върна при нас. Пальока се стрелна до дънера и подви опашка. Отидох и аз.
Пет малки гарагашчета махаха с крилца в тревата. Някой им беше отрязал крачетата. Времената бяха такива, всеки ловец беше длъжен да унищожава вредния дивеч - от гарвани и свраки бяха длъжни да отчитат крака, кожи на чакали, лисици… От лошо, по-лошо - уши, лапички…
…Не станах ловец. И до ден днешен не танцувам.
Превъртя се животът.
…С учителя Илиев чакаме на спирката превоз. Някой каза: три деца от града ги осиновили в Щатите. Социалните ги дали, били много добре - две братчета и сестриче…
Ярета или агнета са, че да ги даваме така?…
А как крещеше гарагашката!…
Ако майчиният глас днес никой не чува, ние докога ще мълчим?
Гарагашка до гарагашка…
Ама аз не танцувам…
