ТВОРБИ НА МЛАДИ АВТОРИ ОТ ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ „ НИКОЛА ВАПЦАРОВ” - ГРАД САНДАНСКИ

Творби на млади автори от Литературен клуб „Никола Вапцаров” при читалище „Отец Паисий 1919″, град Сандански с ръководител Мария Маринова

ВЕРОНИКА  МИНДОВА - 31 години, психолог в ЗПГ „Климент Тимирязев”

ЕСЕНЕН  СПОМЕН

Дъждът, който така неочаквано заваля, днес ми донесе толкова много сладки и неповторими спомени. От миналата есен. Сякаш бе вчера…

Гледам дъждовните капки. Не, не капки. Ситни сребърни перли, разсипани от огърлица. Очите ми се навлажняват. Една сълза, огромна и прозрачна се търкулва по лицето и спира на брадичката ми.

Сълза и дъжд! Аз и ти. Когато бяхме заедно. И щастливи. Когато се преливахме един в друг.

Есенни листа - златни мигове от младостта! Откъсват се един след друг от дърветата. Засипват пътя ни с красив, огромен, шарен килим. А по него шумят бавно и провлачено нашите стъпки.

Ръцете ни - в джобовете. Само раменете ни се докосват. През телата преминават сладки тръпки. Така ни е хубаво…


БИЛЯНА ВЕЛЕВА - на 37 години, завършила УНСС

ЗИМНА  ПРИКАЗКА

Забързаният ден отлита. Бавно, кротко над града се спуска вечерта. Едва сега, забързани и запъхтени забелязваме красивата луна. Забравяме за скучното ежедневие, вглеждаме се в небосклона. А оттам срамежливо надничат първите снежинки.

Усмивка озарява лицето ми. В миг изчезват от съзнанието ми досадните задачи, кратките работни срокове, които вечно гоним. Тревогите ми изчезват и отстъпват място на светлата зимна магия, която гали лицето ми.

За какво се тревожа? За къде вечно бързам? Кое е толкова важно? Заслужава ли си човек да изпуска такава красота около себе си?

А аз всеки ден го правя. В този миг нещата придобиват друг смисъл.

Снежинките стават все по-смели и гъсти. Толкова нежно се сипят върху земята!

Изведнъж се пренасям в друг свят. Наоколо всичко оживява. Сега това не са просто снежинки, а красиво облечени в бяло ангели. Над уличните лампи те танцуват, танцуват…

Хората са се насъбрали и захласнати наблюдават вълшебната картина. Дори звездите са притихнали. Луната, нетърпелива и любопитна, също не иска да изпусне това представление.

Отварям очи и си мисля: колко красиво може да бъде всичко! Само да имаш очи да го видиш! Само да имаш сърце да го приемеш!

И да благодариш на живота - този най-великолепен вселенски режисьор!