интервю на Мирослава Панайотова с писателя Мбизо Чираша

- Как живееш сега?

- Аз съм зимбабвийски поет в изгнание и също, като всички останали, съм изправен пред предизвикателствата, които в момента блокират целия свят. Реших да живея като писател, поет, активист.

Вярвам в създаването на истината, защото за последно живяхме с истината преди много години.

Живея в захаросани времена, когато корупцията е засадена на всички прагове на надеждата и живота.

Аз живея живот на писател дисидент от окопите, търсещ свобода за уязвимите маси.

- Защо си в изгнание?

- Защото говоря за свободата за потиснатите, защото пиша с прозрачност срещу корумпираните, поради това, че имам глас и копнея за социална справедливост.

Защото моите писания и глас не са дружелюбни към диктаторските и автократичните режими на Мугабе и непокаялите се парични барони и корумпирания картел, отговорни за настоящата система.

Моята поезия, мнения и други писания говорят истината на властта. „Писмо до президента”, сборник, публикуван през 2019 г. от Mwanaka и Media publishing е слово- граната, заредено с протестна поезия.

- Какви са целите, които искаш да постигнеш с твоите издания?

- Моите издания са устойчиви и борбени в представянето на проблемите.

Писателите информират и обучават, тъй като поетите са войници в окопи, които трябва да донесат промяна и свобода на масите чрез думи-бомби.

Имаме нужда от искрящо чисто политическо лидерство. Имаме нужда от по-добро, отколкото имаме сега, имаме нужда от мир, права на човека и свобода на изразяване.

Африка е дарена с богати минерални и природни ресурси, гладът и болестите поразиха континента, ние трябва да променим това състояние на нещата.

„Brave voices poetry journal” е платформа за нова литературна революция, при която изкуството се превръща в оръжие за масово обучение, различно от образователното развлечение.

- Може ли твоят живот да се нарече лесен?

- Животът в изгнание изисква издръжливост, съпротива, изисква непреходен дух. Той е жертвен. Този начин на живот изисква истински бойци.

- Какво знаем за Африка и какво не знаем?

- Африка е красив континент, благословен с много племена, естествени атмосфера, общителни хора и плодородна почва. Африка е страхотна история.

Тя също преживя своите собствени епизоди на терор, травми, колониализъм, експлоатация и робство.

Това е, което знаем.

Това, което ние не знаем, е, че Африка е много духовна, но я е покварила физическата и духовната атмосфера.

Войната е убила скъпоценната африканската самоличност; автократични и тиранични системи са унищожили сплотеността на африканското семейство.

Повечето хора страдат под робството на груба политика и насилие. Има места в Африка, където няма вода, ток и пътища.