БУЕН ОГЪН…

Гено Генов

***
Буен огън
покрай пътя стъкнат
за сърцето мръзнало-премръзнало,
ти си хляба,
ти си всичко, всичко…
Ако мине пътник,
ще приседне,
ще сложи съчки,
с весел ритъм
ще танцуват пламъците
в тебе…
Твойта жар
в свойта кръв ще вземе
и сърцето,
мръзнало-премръзнало,
срещу бури пак
ще се изправи.
Буен огън
покрай пътя стъкнат
ние с теб
по всичко си приличаме…


***
В гребените бели на вълните
втурват се и свирят ветровете.
Мидите притихват по скалите,
сгушени до бреговете…

И шуми, вълнува се морето,
но покой не търсят рибите
във него…
Нека бият гневни ветровете
по черупките
на мидите!


***
Готов съм с вятъра да тичам
и да обходя този свят.
О, аз съм влюбен, влюбен
и се разтварям като цвят.

Животът ми - не тъй лесен,
е цвете, брано в утринта.
Усмихвам се
и пея песни…
Това е нужно на света!


***
Тъмнината в прозореца плиска,
а на мене все ми се струва,
че морето навънка бушува.
Моята стая е лодка,
чакаща вятър попътен.
Приятели,
за незнайния път не ми трябват
пари
и слава,
и признание някакво…
Ще оставя тук всичко.
Вземете го!
Парите пратете по дявола!
Вземете моята песен!
За вас изболях я.
Питате дали не ще ми притрябва
в незнайния път.

Ако тя ми притрябва,
ще си я взема
от отвъдни стихии.

Тъмнината в прозореца плиска.
Вятър духа попътен.
Довиждане!
Моята стая сред мрака
се люшка…


***
В омагьосан кръг черен
търсих верни следи -
и съм вземал фенерите
за изгряли звезди.

Как е тъжно, печално
да ласкаеш човек,
а пък тайно да палиш
за живота му свещ.

За Мефисто бе нужно
да си спомня тогаз,
че с усмивка си служат
еднакво приятел и враг.

Благосклонен е вятърът.
Благосклонна си ти,
дето с вяра в сърцата ни
с чистота осени.

Утешен съм и викам
с глас вдъхновен:
- Загасете фенерите
в моя път озвезден!


СТРАННА ИСТОРИЯ…

Странна история!
На сън я видях:
Бях попаднал
във аудитория
с много шум и смях.

А професорът
строг и важен,
ми зададе въпрос:
- Млади момко,
какво ще ми кажеш
за мъченика Христос?
Твърде странно -
неразговорлив
в живота,
тук бях приказлив
ученик:
- Всеки връх е Голгота
и всеки от нас - мъченик…


ДВИЖЕНИЕ

Движение… Движение…
И няма сън,
и няма миг покой.
Нощта
превърнах в стихотворение,
денят е битка -
не тръби отбой!…


***
Такъв ще ме запомните.
Такъв -
замислен
и непоправимо горд.
Неуязвим…
Дори в смъртта
прозрял живот.
Аз -
необузданата човешка страст
да назове далечните звезди
връх близо досегаем
и следи
от стъпките си да оставя там…
Такъв ще ме запомните.
Такъв -
и мълчалив,
и замечтан,
и много прям…