ДАСКАЛ ПРОДАН И ГОЛЕМИЯТ ПОПОВ РОД НА СЕЛО ВОДЕН

Мария Филипова-Хаджи

на снимката: Продан Стефов Попиванов - Даскала - създател на българското училище в с. Мамарчево, Ямболско. Снимката е от юбилеен вестник на Мамарчево, за честване на училището.

Мама ми разказваше, че нейната баба Стойка (съпруга на даскал Продан) й разказала това, а баба Стойка пък я знаела от свекърва си - съпругата на поп Стефо - братът на Георги Попиванов - Старата душа (създател на църквата в село Воден и погребан в двора й).

Ето историята: Някога, преди много години, когато съпругата на поп Стефо е била непразна (бременна) с третото си дете - даскал Продан, един ден в Дерекьой (днешното село Воден в Странджа) се чуло: “Бягайте да бягаме, че турците идат!”

Всички хукнали из къра да се крият. Поп-Стефовица хванала двете си дечица за ръце - момиченце на 5 годинки и момченце на 10-тина години и се чудела как да бяга с две малки деца и трето в утробата си.

Влязла в даму (там, където затваряли животните) и се проснала на земята, като заровила лице в пресните говежди лайна и се престорила на умряла.

По едно време влезли двама турци. Единият я побутнал и рекъл: “Умряла е гяурката.” И извадил кинжала си, да я прободе. Но другият му казал: “Айде и ти сега, не прави сефте на умряло!”

Оставили я, заедно с момиченцето, но взели момчето със себе си за еничарин.

Момченцето се казвало Мусил (така му викали, а може би е било Мойсил - има такива имена, като Войсил и др.) След като си заминали, Поп-Стефовица се изправила, взела момиченцето и се отправила към къра, където се криели останалите.

Не посмяла да отиде при тях и се скрила в храстите. По едно време наблизо дошла малката й етърва (не знам коя е била, дали не е била жената на Георги Старата душа), повикала я тихо и й разказала какво се е случило и заръчала: “Нем да кажуваш на бачо си! Кък къ му река “зея детето?” Етървата отишла при другите и рекла: “Ние уба сме тука, ама наш кака дека е сега… ами ако са зели Мусил… що къ праме?”

Тогава поп Стефо рекъл: “Те ако са го взели, барем къ е живо и по-уба, оти подир време може да се върне.” Тогава етървата се окуражила и разказала какво се е случило…

Толкова ми е разказала мама, това е запомнила. Нося в себе си тази история като една неразгадана до края тайна, защото често съм си мислела: ако Мусил по някакъв начин е пораснал в Турция, ако е създал семейство, би трябвало да имам там някакви трети братовчеди, които никога няма да видя.

Но си мисля и друго: ако не беше храбрата моя прапрабаба, да запази детето в утробата си, нямаше да ме има днес и мен, нито пък многото внуци и правнуци на дядо Продан-Даскала, които в момента живеят в България, Англия, Чехия, Германия, Франция, Гърция, Ирландия и др. и с които се чуваме.

Останала е само загадката, но отишла си е всякаква злоба - истина ви казвам!

И прилагам едно малко доказателство - едно от многото, които нося в сърцето си:

…Така се случи в живота ми, че работих в училище и бях класен ръководител на цял клас турскоговорящи деца. Винаги, когато заставах пред тях, потъвах във въгленовите им погледи, представях си ги как са пораснали, пробягваха мисли „какъв ли ще е живота им”, деца са това, можеш ли да издържиш на детски поглед -  и макар да ме знаеха като строг учител, аз често се просълзявах. Децата всичко забелязват. И един ден ме попитаха:

- Госпожо, искаме да ви попитаме нещо, но няма да ни се карате! Вие българка ли сте, или туркиня?

- Българка съм! Какво ви хрумна?

- А защо ни обичате?

- А как го разбрахте?

- По очите ви госпожо. И по гласа ви.

Тези деца ме научиха да обичам. Те са моята много специална тема. Споменах ги в разказа си за Воден, защото не искам да оставя сянка на съмнение и в никакъв случай омраза. Миналото с всичките му истории са нашите уроци по съвършенство, в което не вирее омраза.

ДА СЕ ВЪРНА НА ИСТОРИЯТА ЗА ДАСКАЛ ПРОДАН.

След като завършва гимназия в Ямбол и педагогически курсове в Бургас, Даскал Продан доста години даскалува по селата край Айтос и Карнобат (това научих по-късно от Георги Цингов от Воден).

След това се устройва в село Мамарчево и след като разтурва гръцкото училище и го прави българско, там се жени за местна хубавица, на име Стойка.

Раждат им се пет дъщери. Една от тях - Мира, която се омъжва за местен грък, напуска България и се изселва в Гърция.

Даскал продан Я ЛИШАВА ОТ НАСЛЕДСТВО с думите: „Който тъпче таз земя - той е неин наследник и тя него храни. Щом напускаш земята ни - ти си вече чужденец и нямаш право на нея! Казах.”

С тези думи Даскала се отрича от дъщеря си, и нищо не й дарява от наследството.

Най-ценният урок, който бих преподала на всеки млад човек, това е: колкото може да пита за корените си и да не отлага във времето като мен, когато отдавна си отидоха мама, баба и всички, които можеха да ми разкажат за делото на Даскала.

Нямам нито един спомен, да са ми разказвали хвалби за него. Трябвало е да се запозная със случайни хора, за да чуя за делата на дедите ми.

През 80-те години работех в една фирма, където имаше хотелска част и приемахме гости по време на Международния панаир в Пловдив. Видях на рецепцията паспорт на човек от Воден. Зарадвах се, нали там имам роднини - и веднага го потърсих на етажа в хотелската част на фирмата. Той се оказа директор на солидна фирма в Ямбол и като разбра родовите ми корени от Воден, разказа ми интересни неща.

РАЗКАЗЪТ НА ГЕОРГИ ЦИНГОВ

- А вие знаете ли от какъв род сте?

Поп Иван е бил син на поп Димитър - братовчед на Вълчан войвода. За поп Димитър нямаме сведения как са се погаждали с Вълчан, но за поп Иван знаем, че е бил в четата на Лефтер войвода и имал петима сина. Повече се говори за двама от тях: поп Стефо и особено за по-малкия - Георги Попиванов (Старата Душа). Поп Стефо е бащата на твоят прадядо Даскал Продан. Повече се говори за дейността на по-малкия брат Георги - Георги Попиванов е избиран за народен представител в Четвъртото обикновено и в Третото Велико народно събрание. В Румелийско време е член на Сливенския Департаментски съвет. Осем години е член на Бургаската окръжна постоянна комисия. Освен образован, е бил активен общественик, политик, ценен съветник на своите съселяни. Почитали го като мъдър, сладкодумен, уравновесен, обаятелен. „Млад човек, а със стара душа” - казвали с възхищение за него селските старейшини. Така получава прозвището Старата душа - най-високата морална награда, дадена му от народа.

Но двамата братя заедно са направили много за воденци и за онзи край. Те заедно са спонсорирали изграждането на църквата в село Воден - гробът на Георги Старата Душа е в двора на църквата.

Поп Стефо купува първият автобус, който да ползват хората до Елхово. Също така спонсорира канализирането на Воден с питейна вода.

Неговият син - Продан Стефов - по-късно наречен Даскала завършва гимназия в Ямбол и педагогически курсове в Бургас. Години даскалува по селата около Айтос - това са първите години на 20-ти век. Когато отива в Мамарчево, там училището било гръцко, тъй като там живеели местни гърци - някъде към 1920 година приблизително. Той прави бунт с местни интелектуалци, за да бъде преобразувано училището в Българско. Неговата борбеност успява и той оглавява училището като главен учител (директор).

Тези факти ми разказа Георги Цингов и отвори любопитството ми към рода на майка ми.

По-късно поучих писмо от д-р Продан Симидчиев от Благоевград, родом от Воден, от клонката на Георги Старата душа, който ме открил чрез местния вестник „Крайгранична искра” в Болярово и ми изпрати схема на големия Попов род.

Удивително за мен беше да открия, това: освен, че се простира по цял свят, то всички са образовани и с някакви таланти. Д-р Симидчиев е баща на Даниела Симидчиева, която беше кандидат за вицепремиер на България, а в Англия в-к „Дейли Телеграф” написа, че е най-умната жена в света.

През 2013 година живях шест месеца в Америка, където написах книгата „Между Странджа и Флорида”, за живота на един странджалия Димитър Терзиев. Бай Димитър също ме зарадва с думите си:

- Помня го Даскал Продан! Беше винаги напет, стегнат, с костюм и папионка, винаги изслушваше хората и им помагаше. Той беше истински възрожденец. Той направи училището в Мамарчево и там паметник трябва да му направят за това! - тъй нареждаше бай Димитър-Американеца в неговия си стил, а аз му бях благодарна.

От многобройните ми пътувания открих някои свои роднини - от клонката на Даскал Продан, а срещите бяха вълнуващи:

- Георги Мехаленджакис - адвокат, работил на Атонския манастир. Той ми каза:

- Когато посетих за последен път дядо ми - Даскал Продан, той ми каза: „Йорго, ако се върнеш в България да живееш, ще ти подаря лозето и къщата.” Но как да се върна, като семейството ми е в Гърция!

- Йоанна Месаридис - учителка в Атина. Първите й думи, когато се запознахме, бяха: „Внучка съм на Даскал Продан.”

Нейните синове: единият е професор в Париж, а другият - доктор по дентална медицина в Атина.

- Тасула Мехалинджакис - учителка в Щутгард, Германия. Когато й се обадих по телефона - ми каза същото - че е внучка на Даскала.

А точно тяхната майка Мира Проданова Попстефова-Михаленджакова, била лишена от наследството на Даскал Продан, защото напуска България и се изселва в Гърция. (Да отбележим, че фамилията на нейния съпруг Яни - местен грък от Мамарчево - е била Михаленджакови. Но в Гърция те се именуват Янис и Миро Михаленджакис.)

Големият родолюбец и радетел на българщината, Даскал Продан, който създава българско училище и го оглавява - не може да прости на дъщеря си, че напуска род и родина и затова я лишава от всичко българско.

…И след толкова години големият Попов род, пръснат по света, един по един се намират и събират, за да си разкажат кой каквото е чул и да съберат мозайката на едно място. Едва сега гадая характерите на майка ми и баба ми Мария, чието име нося и всяко лято прекарвах ваканциите при нея, а нито веднъж не се е хвалила, че е даскалска щерка, нито ми е разказвала за деянията на големия Попов род.

Затова пък, всяко лято в нейния дом се събираха много хора от родата. Бях малка и нищо не разбирах, само помня, че се говореше на няколко езика, както и подаръците на вуйчо и от Чехия. Баба имаше ТРАДИЦИЯ да събира ШЕСТТЕ СИ ДЕЦА ВСЯКА ГОДИНА НА ОБЩА ТРАПЕЗА.

За църквата в село Воден научих подробности едва след години, когато бях в командировка по селата на Странджа и в разговор с един 90-годишен старец споменах, че съм правнучка на Даскал Продан, а неговите спомени текнаха.

Тук ще спомена с болка, че по време на многобройните ми пътувания и пребиваване на три континента, разбрах, че никъде не знаят за световния принос на някои българи в разни области - като например, че създателя на компютъра е българин - нещо толкова важно, защото светът вече е невъзможно обитаем без компютъра. И още колко други неща…

България не прави реклама на толкова свои важни хора и дейности. Така правеха и баба ми и майка ми - сякаш им беше неудобно да се похвалят. И след толкова години, аз трябваше да науча за дедите си от чужди хора. Каквото смогнах записах и това оставям на хората.

Затова заръчам на по-младите: питайте и записвайте, докато са живи вашите роднини. После трудно се събира родата, когато времето разпилее спомените…

Родината и родата са определени от Бога и е задължение на хората - да съхранят любов и памет към тях.