Димитър Хаджитодоров

Жребчето се разхождаше с майка си в парка.

- Какви са тези храсти, които растат край алеята? - запита то.

- Това са рози - отговори майка му. - Те не служат за храна, като тревата, но хората ги засаждат за украса и заради приятния им аромат.

- Ще помириша една роза! - рече жребчето и пристъпи към лехата, където цъфтяха най-много цветове.

- Ох, убодох се! - подскочи уплашено то.

- Бъди внимателен - каза майка му. - Розите имат бодли, както някои животни са с нокти.

Жребчето предпазливо протегна глава към най-близките клонки.

- Ж-ж-ж! - излетя от там сърдита пчела.

Жребчето се отдръпна стреснато.

- И други харесват цветята - чу то гласа на майка си. - Най-добре е да се доближиш до тях с опашката напред, да я размахаш, за да прогониш мушиците и пчелите, и тогава да ги помиришеш.

Жребчето направи това, което го посъветва майка му.

Ноздрите му докоснаха нежното цвете и приятния дъх го замая. Стори му се, че се намира в неземна градина.

- Не знаех, че е така прекрасно! - изцвили радостно то и препусна весело по алеята.