Юлия Момчилова

ФЕЯТА ФЛОРА

Под снежна пряспа на двора
спи сладко феята Флора.
Сънува сънища цветни
и чува думи приветни:
- Добре дошла, феичке драга!

И тя се събужда веднага.
Отваря очи - две кокичета,
засмени като момичета.
И гледа - расте й косата
зелена като тревата.
Крила от цветя си изплита
и над земята полита
да ръси навред семенца
на растения - нейни деца.

ТЕМЕНУЖКИ

Пролетната фея
тичала в полето.
Паднали от нея
семенца и ето -
три чудесни дружки,
бели теменужки
цъфнали в тревата
в слънчева позлата.

Първата казала:
„Хубава съм - бяла!”

Втората обаче
почнала да плаче,
почнала да хълца,
думите да гълта:
„Искам… хлъц… съм жълта!”

Третата направо
викнала тогава:
- Искам аз… такава…
шарено-лилава!

Феята добричка
грабнала боичка,
шарила чевръсто
в жълто, бяло, пъстро,
хубаво лилаво.
Дръжки - в резедаво.

Грейнали цветята
шарени в тревата.
Колко са красиви!
Колко са щастливи!

ХМ! КАКВА МУХА!

Кацнала веднъж мушицата
по средата на паницата.
Че затропала с лъжицата,
че засърбала чорбицата…
Пръски мокри захвърчали.
На мухата дай скандали.
Тя устата си отворила,
люти думи наговорила:
- Вижте вие - малчуганите,
как е нужно да се храните!
Пример давам. След лъжиците
ще започна и с плесниците!

Тъй ядоса тя децата,
че отвориха вратата
и изгониха мухата.
С нож и вилица до края
ядоха те както знаят.

УРОК ПО ПЕЕНЕ

Чувал съм да пее куче.
Моя Пухчо ще науча.
Слушай, Пухчо! Свиря тон.
Повтори го!
…(чувам стон).

Аз изсвирвам тонът ДО,
Пухчо джафка: О! О! О!

Аз му свиря тонът РЕ.
Пухчо вие: Е-е-е…

Чуквам тонът МИ тогава,
той криви се, нервно шава.

ФА е тон съвсем нормален,
той надава вой печален.

СОЛ не е готварска сол…
Пухчо май е с гърлобол!?

ЛА изпей ми, Пухчо мили!
Леле-е-е-! Като кон зацвили!!!

Щом изсвирих тонът СИ
силен писък извиси.
Той от зъбобол ли писка?
. . .
Не, награда май че иска!
. . .
За да имаш поздравления,
Пухчо, трябват мнооооого упражнения!

ЛАМЯТА

Ламята озърна се в стаята тъмна
и рече: Ще бъда по-умна - безшумна.
Момченцето малко с „Баф!” ще събудя.
Да види коя съм, а аз ще се чудя
наужким защо съм тъй страшна, ужасна…
Какво ще го правя щом тъй съм опасна!?
И без да го жаля, и без да го питам
дали е пораснал и смел, ще изпитам.

Момченцето викна: Защо тъй ме стресна!?
Защо тъй избафка!? Защо тъй ми кресна!?
Ламя си от приказка стара, разбра ли?
Какво от това? Аз от страх да умра ли?
Щом ти ме изплашиш, то аз се излагам!
Да бъдем приятели с тебе предлагам!

Помисли ламята… подвоуми се…
Съвсем неочаквано тя засрами се.
Момченцето храбро сърдечно прегърна.
Обратно във книжката бързо се върна.