СЛИВАНЕ С ПРОСТОРА НА ИСТИНАТА ЗА ЛЮБОВТА

Лияна Фероли

На 21 май 2020 г. от нашия свят си отиде талантливият журналист и автор на къси разкази Георги Андонов. Роден е на 11 април 1953 г. в гр. Чирпан. Завършва средното си образование в Техникума по механотехника в гр. Кърджали, а висшето - в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология”.

Над 30 години работи като журналист - първо като репортер в регионалния всекидневник в. „Нов живот”, Кърджали, а после и за националните всекидневници в. „Труд”, „Демокрация”, в седмичниците в. „Шоу” и „Над 55″ Поклон пред паметта му!

Бавно, но систематично Жоро вървеше към своята най-истинска свобода. Най-вече чрез малките си „умирания” за нещата от живота, които не му носеха вече радост. Затова и никак не му бе трудно да ги пусне да отлетят като най-леките хвърчила.

Един по един той разхлабваше, развързваше възлите, придържащи го в дребнавата борба за оцеляване на всяка цена.

Знаеше, че да се научиш да живееш, означава да се отказваш от рутината на привичките. А знаейки, че живее в този свят, но не е от него, той се отказваше все повече от обичайното, преходното.

Дълго време неговите познати вече не можеха да го видят на каквито и да било срещи, събирания, чествания.

Но това не означаваше, че е стеснил света си, дори обратно - все повече навлизаше в истинската природа на ума си, във вътрешния си духовен простор, в т.н. „пустота”, в която се освобождаваш от всички илюзии, заблуди и ограничения за непреходното, за неуловимото, придобиваш свобода от трескавата и невротична деятелност, от зависимости и обвързаности.

Малцина са постигали приживе подобно освобождение от тленния затвор на материята. Жоро го постигна с будния си ум, чрез откриването на вътрешното си спокойствие и самообладание.

Успя да се освободи дори от вкопчването, привързаността си към единствената за него наслада - работата си, играта с думите. Така с преодоляването на тази последна бариера, с голяма лекота той сля дъха си с простора на Истината.

С отиването у-мира и с раждането в Любовта… Защото светът произлиза от Любов, изпълва се с Любов и става Любов…

ПОТЪВАНЕ НАГОРЕ

на Жоро

Пълнотата на Покоя,
дълго скрита в глъбина,
кротко те призова…
А душата ти - жадна
за звънката вода
смирено притихна и
потърси друга Дълбина,
друго, по-дълбоко
утихване…
И поиска да пие от
Бездънната Скритост…
Затова потъна
още по-нагоре…