КЛЮЧЪТ
За какво всъщност е той?
Зависи за какъв ключ става въпрос - нали?
Има най-различни видове ключове.
Особено ценен е -
ключът към човешката Душа.
Щастлив е, който го притежава!
На шест години детето е вече на полудневна - в училище. Ходих и аз. Времето, през което посещавах предучилищната група на обучение, бях в един друг - нов за мен свят.
Учителката ни прие като свои деца. Имаше индивидуален подход към всеки от нас, успяваше да долавя трепета на детското сърце. Непринуденото й отношение към нас, лекото й чувство за хумор, предразполагане към спокойствие в групата.
Знаеше много стихове, песни, приказки, които чувах за първи път… Чрез тях тя ни откриваше истината за живота. Интересно за нас бе редуването на кадри с любими герои на импровизиран екран.
Чрез пущането в движение на електрическо влакче, учителката ни запознаваше с прекрасни кътчета от Родината. Въздействието беше много силно, защото винаги бе подкрепяно с подходящ стих:
„…Искам вечно да сияй
мир над моя роден край…” В. П.
Слушали сме и други стихове от любимата учителка: за възпитаване в трудолюбие: „Милка”, „Всички на работа” „Работливка” , в любов към природата - към флората и фауната…
Странно бе за нас: как цветята в природния кът могат да цъфнат по-рано от другите, които са в градината. Как бяло цвете, натопено от учителката в различно по цвят мастило - синьо или червено постепенно се обагря, оцветява се - приема съответния цвят.
За всеки въпрос - имаше отговор. На всяко защо винаги имаше - защото…
Голяма беше изненадата ми след повече от трийсет години. Случайна среща… Позна ме!
- Вие бяхте в групата на Виолета и Снежка нали? - усмихна се Велина Петкова, все така представителна, изискана. Позамисли се, погледна ме в очите и тогава произнесе името ми…
Гледах я и се чудех: Всяка поетеса ли изглежда така странно и привлекателно в детските очи, или само моята учителка от детската градина - поетесата Велина Петкова!
Когато ни беше учителка, никой от нас не знаеше, че повечето от стиховете, които ни цитира са извадки от нейно лично творчество, че ние - възпитаниците й, сме понякога герои, прототип в нейните приказки и поезия за деца.
Ние шест годишните - поради нейната скромност не сме и предполагали тогава, че сме й „съдници”, че сме първите й слушатели, „редактори, критици”…
Едва след години разбрах, че съм имала възможност и щастие много рано - още в предучилищна възраст да се запозная с поетичното слово на Велина Петкова. Бях изпълнена с почуда, дали съм била достойна да имам такава учителка…
Впечатленията от детството са неповторими! Стиховете на тази прекрасна, многостранно развита личност - естет-интелектуалец са в синхрон с възрастовите особености на почитателите й оставят дълбока следа в детското съзнание.
Велина Петкова бе с поглед към света на децата. Благодарение на обичта й към тях и много доброто познаване на детската психика, тя винаги е използвала точни и достъпни методи, думи, словесни изрази, с които успешно да въздейства върху подрастващото поколение.
Притежаваше вълшебен поетичен ключ, с който непринудено успяваше да докосне всяка струна на детската душа.
Много от стиховете й днес са музицирани и се превърнаха в любими детски песни.
Такъв човек, учител-поет не се забравя никога!
