КАМБАНИ
Запейте радостно, камбани,
сред слънчевите небеса
и нека ваший звън се носи
над кичестите дървеса!
Че нявга беше страшно тъмно -
плетеше мрежи душен мрак;
но днес е светло - днес се съмна -
изгрея пурпурният зрак!
И тъй е светло и душата
ликува в своя устрем свят.
Трепери майката - земята,
накичена с разцъфнал цвят.
Че тъй признателен родът ни
венци от песни днес е свил
за свойте образи свещени -
зарад - Методи и Кирил!
Творци на нашата азбука,
творци на вечна светлина,
която грее от възбога
над българската бъднина.
——————————
сп. „Картинна галерия”, г. 6, кн. 8, 1940 г.
