Виктор Боков

превод: Тихомир Йорданов

Българийо! На лято в здрача
по твоите пожънати нивя
аз срещнах приказни орачи,
с овчари мъдри повървях.

Русия смачка вража сила
и редом тя закрачи с теб,
та над свещените могили
пшеница мирна да расте.

Българийо! Сестрице родна,
поклон пред твоя ореол -
за твойта дружба благородна,
за този къшей хляб и сол,

за огъня в очите - ярък,
усмивките, с които съм богат,
за позволения подарък
да те целуна като брат.

Българийо! При твоя Плевен
стояхме в битките до смърт,
когато - още малък - Ленин
избираше и твоя път.

Българийо! О, как съм плакал
над незабравими имена
и на колени как съм падал
пред стари бойни знамена!

Българийо! Върви към тебе
отколешният братски път.
На дружбата от пътя ни потребен
врази не ще ни отклонят!

Българийо! Бъди до мене!
И в чашите ни вино да искри!
Славянството непокорено
на никого не ще се покори!