Читателите на Нели Коларова ще могат да се насладят на стиховете й от този звезден ъгъл, защото той непрекъснато, по-малко или повече видимо, определя земните посоки на нейното пътуване в световете на словото - делниците, перваза, от който влюбеният Август съзерцава жената на отсрещния балкон, майчиния пуловер, в който преливат цветовете на пълнотата. „Има час на въздишка, покой… има час благодарен… Има час…
В този час, чак до дъно, сърцето е сито” и той е вълшебното изкривяване на ежедневното времепространство, светулките на лятното кино в Кричим, които възкръсват в косите на всички жени, и синият цвят в палитрата на дъгата в небесното родословие на лирическата героиня. Където и да бъде тя - в ефирната тъкан на филма от детството, в сладкото и горчиво изпитание на „тук и сега”, или в онази закъсняла минута, тръгнала „с бели ботички… през снега, цяла вечност навярно валял”, тя остава свързана със „синия” си дом и не пътува като номад. Лирическата героиня на Нели Коларова носи своя дом със себе си като спомен, молитва, надежда, очакване, минало, настояще и бъдеще, и дори когато е бездомна, умее да го живее и създава с изяществото на детайлите. Поезията на Нели Коларова борави с финия часовников механизъм на словото и го прави с лекотата, присъща на големите поети.

Петя Цонева