ГРАДЪТ И ПЛАНИНАТА

Бела Бенова

Билото на планината. Неясен контур отвъд прозореца на колата. Онова, което те чака, докато ти чакаш, в края на една касета време път. Четирите годишни времена - разбира се, това звучи по твоя път нагоре.

Все пак пристигаш, там, където допреди малко само погледът ти е успявал да се озове. Ах, планината - особено през есента, най-безпощадно през Октомври! - се вижда толкова близко до града… а като че е още по-недостижима…

Твоят единствен и пределен хоризонт е билото й - оттатък е възможно всичко, освен ти сам да бъдеш там!

На хвърлей слънце от теб - дори и като луд да тичаш! - все остава недосегаема магията на най-звучния, най-вкусния сезон.

Колкото и бързо да се обърнеш - неуловимият й цвят се спотаява между жълтото и червеното в листата на дърветата зад теб.

А там всъщност се крие оранжевото - меко и гладко, с гумената жилавост на сурова тиква, с блясъка на влажните връхчета трева, уловим от окото само в четири час? следобед…

Въздухът, който нарязваш с поглед, е гарниран с тежка глътка усмивка. Поднасяш го към жадните си устни, пресъхнали от последното приключение насам. Разлива се в теб, с прибой от аромати облива сърцето ти, праща те да залиташ между прегръдките на уханни борове и изплъзващи се кленове…

Докато най-накрая се търколиш на тревата, трънчетата на шипките вкопчени в теб, а погледът ти - вперен в дантелата от слънчев прах между снижаващи се клони, в притаената заря зад хребета отсреща, в изписаните нишки на трептящите листа, в сянката на вятъра, носена от поточето… Погледът ти, запленен от есента, светнал под знака на Октомври.

Петте ти - о, шестте поне! - сетива са музикални инструменти, а тактът на сърцето ги повлича в първата в живота ти импровизация…

Чаша горещ чай и мед, сластно стичащ се, ръцете ти - лепкави - свирят пицикато от жужене на пчели. С барабанен гръм ябълки се търкалят по склона. Чинелен звън на чаши, вино проискрява, плисък - писък на тромпет - е слънчевият лъч в кристала.

Поточето с нежни прозрачни пръсти гали камъчетата, превърнали се в клавесин и се отправя нататък, надолу по склона, към кресчендото от водопадния ек на туби и фаготи.

Огънят е щрайх-квинтет и ти настройваш съчка по съчка всичките му струни, обтягаш лъкове от дим и музиката, разжарена, проблясва в гонговите удари на здрача… Успял си да избягаш от града, за да изпълниш симфонията на планината!

Градът - той също е огнище, подклаждано от есента и над него се издига дим от облаци нагоре към планината. Алени дървета - огнени езици трептят в невъзможна, но истинска и жежка октомврийска мараня…

Градът е жив. С пукот искрите - автомобилни очи, се носят сред пушек - есенна мъгла и под клони - пламъци. Жълто и кармин, златно през керемидено, кърваво до замиращо зимно кафяво, в неръкотворна мозайка, сред запратени в неолитното пра-минало студени каменни фасади…

Огънят на Октомври е жив. Отпечатан от слънцето във всяко листо през месеци на знойно, жежко лято. Събуден отново от все по-заглушените от намаляващия ден искрици топлина - на времето, на светлината, на хората…

Човеците - изгарящи мушици, погледнали в смъртоносния нажежен връх на реални и имагинерни огнени езици! Градът пулсира неравномерно, хаотично, с пламъци, като платна сред бурен вятър.

Фаталното крушение дебне и стене с воя на вихъра, спотаено зад всеки ъгъл, където търсят завет и изтляване трепетите на измръзнали души.

Градът е път. И извор на безбройни и безкрайни пътища. Като стрели напускат бясно те огнището, за да попаднат някъде на други пламъци.

Градът е паяжина - мрежата от пътища, проблясваща след дъжд, като обсипана с бисери, копринено розова в залезните мигове и лепкава в среднощните тъми.

Веднъж попаднали в нея, мушиците - човеци, в борба да се откъснат, мечтаят страстно да заменят лепливото очакване на края в плен на страха и мрежата, за мигновена, но искряща смърт сред пламъка.

Градът изпраща димни сигнали и с всевъзможни кодове замаскира в себе си изначалния стремеж за бягство… Но все пак, някои искри се освобождават - самотни фарове потъват във все по-бързо падащата нощ и бягат… бягат… винаги към планината.

Там, горе, оттатък билото, ги чака Свободата!