ИЗ „ЗАЕКВАЩ МРАК” (2020)

Методи Джонев

ПЪЛНОЛУНИЕ

Лице на грейнало във сън дете.
Осеяно с лунички.

——————————

***
Заекващ мрак.
Светулка.

——————————

***
Кръстосват шпаги жълто и зелено.
Есента е просто секундант.

——————————

***
есен е
листата
емигрантски настроени

——————————

***
Задържах неуловимото
и му се изплъзнах.

——————————

***
С каква ли лейка съм поливан,
с каква коприва съм повиван.
С камъни какви…

——————————

***
което се отразява в очите ти
е поезия
и което не се - също

——————————

***
Реши да покани някого на вечеря.
Излезе, помая се и се върна,
гладен за двама.

——————————

БЕЗКЕРВАННОТО КУЧЕ

Край кого да лае,
по кого да мълчи?

——————————

***
Хвърковата чета от Троянски коне?!

——————————

***
Докато докараме земята
и да не се върти…

——————————

***
Дерайлира онова,
пред което има път.

——————————

***
Жадно за коленичене
поточе

——————————

***
Излез, сине-стих, от стените ни крепостни,
и помилвай невъоръжените и нищо неподозиращи
читатели

——————————

***
За какво са й на поезията думите?
За какво му е на човечеството поезия?
На Земята за какво й е човечество?