СТИХОВЕ

Дарина Шнайдер

***
копнежът криволичи
из гъсталака

два силуета
слети в едно
гонят сянката си -

бягащи конници
в опит да избистрят
утайката в погледа
на чезнещата
луна


***
поривът ти премина

морската струя все още бушува
земята ми не спира да се тресе
a небето ти ридае

чака ни бягството

но ти отново тръгваш
подгонваш ме на запад
любими мой източен вятър

язовирната ми стена се пропуква
крепостта ти се руши
и последната ни стъпка се спъва

в безумния акт


***
един звук обезглавява тишината
полъхът му ни хвърля
в нокаут
някой ни подслушва
души волята ни
изтръпвам

денят нахлува в клетките
разумът онемява
какво искаме ние?

да бяхме еднодневки
не бихме се престрували

не бихме се крили
да си ближeм раните
в забавен кадър