КАТО ЛЮБОВ В ТОСКАНА
превод: Милко Христов
КАТО ЛЮБОВ В ТОСКАНА
Завий ме с онзи божествен кръгозор
в Тоскана, над водите на Арно,
докато се изгубва бледият месец
като болна жена
от погледа на Църнянски!
Завий ме в любимата риза на своите желания,
за да ме нейният мирис отмори
от лутането на немирните мисли
под похлупака на небесната камбана!
Изкъпи ме с погледа, който носи тайната на устните
и остави след това страстта и срамежливостта
да потекат по кожата
в страстна струя, до жълтия плод,
като лепнещ под пръстите сок от зряло грозде,
оставяйки ароматна следа в погледа,
в който хълмовете се заиграват в мъглата
с пожеланието денят отново да се залюлее,
като църковна камбана в далнината!
ЛЪЖЛИВО ЗАХАПВАНЕ
Помниш ли, говорихме си за за любовта
между Ахматова и Модилияни
и за илюзията загърната с пелерината на любовта?
Държеше малката кокосова топка,
която обичахме,
а пътеката на твоя поглед ме издърпа
от безоблачния гъст ефир
и като Амадеов женски акт
ме събуди от цветните капки.
Шумолеше хартията, от която
небрежно се разсипваше кокосът
и видях в тези разпръснати трохички
някакви мигове,
пътьом изгубени мисли
и частички от Хаоса
в старата едемска градина.
А сластта на топлото кълбо
разтопява зимния прозорец
и после затреперва кърваво под шапката на града.
Виждам в този момент парижката суматоха,
изгарям от жарта в очите на Ахматова
и ме залюляват акордите на нейните страсти.
Ти само повдигаш пръсти от прагчетата на китарата
и ме освобождаваш от всички остри ивици
извън простора на тишината,
докато с лъжливо захапване
събираш кокосовите трохички
от долната ми устна…
ДЖАЗ
Свири Jazz for A Lazy Day,
и дъждът пада в същия ритъм,
мислите се полюшват
и само дупката на комина стои неподвижно -
слива се с облака
и му позволява да я прегърне с мократа си сянка.
Мълчим си на езика на джаза,
пръстите бавно се плъзгат по стъклото,
по което синкопите се разливат.
Ленива е и ръката, която изхлузва наметалото.
Раменете, коляното и разголеното съзнание
се покриват само от джаза и пушека на цигарата ти,
които омаломощават и хипнотизират деня
в ситуацията на това объркано време.
И ритъмът ме докосва с пръстите ти по врата
и се разпространява по пътя, който лекува,
подпрян на твоите мускули.
Леността се рони от твоето притискане,
докато се поклащам пред прозореца,
с чаша в ръка,
и срещам известната фраза
на златния саксофон,
от които по гърдите ми
потича мед.
ФАДО
Пред нейната улица разля се фадо,
по-бързо от стария дървен трамвай
а носеше го тъмноногата, с тънката талия
и широките хълбоци под бялата рокля,
онази, която носи небето на малкия си кръст,
а слънцето в очите си.
Разля се фадото толкова мощно сякаш Тежо
точно тук се люби страстно с океана.
Гласните и струни се разтрепераха от меланхоличен копнеж,
който прославя живота, а изживява болката си,
докато в утробата се смесва сласт и трепет,
смях и плач, пленени в жива страст.
И тук по стръмните улици на Алфаме
търкулна се по плочите неговия свят
танцувайки в катарзиса на това фадо,
под сенките на кипарисите и старите зидове,
в опияняващия съблазнителен ритъм,
докато слуша болезнената приказка
за живота на мореплавателя и рибаря,
попаднал в мрежата на пламенните сетива,
люлеещ се в кораба от вълните на един поглед,
в който фадото продължава и когато тоновете му затихнат.
С ВЪРЗАНИ ОЧИ
В този живот, дето на цирк прилича
и на шарена бъркотия, която уморява очите
завладял си ме с лекота,
разпъвайки шатрата на собствения си дух.
Не бе ми ясно в първия миг,
дали си само артист с изгарящ поглед
и дали си тренирал този смях
и движението на въжеиграч без трамплин
Веднага някак си изгоних страха
и боса хванах ръката ти
омагьосана от храбростта на твоето сърце.
В същия този миг стана продавач
в панаира на моите желания,
укротител на треперещите ми обли колена
и акробат по въжето от нежност.
Знаеш ли, оставяш ме без дъх,
докато свободно скачаш през пламтящия обръч
от самия крайчец на трапеца .
От край …до край.
А мен ме развеждаш с вързани очи
и сякаш стъпила по нож с остри зъби,
не изпускам желанието си.
