ПРОГНОЗА ЗА ЛЯТО

Нели Коларова

ПРОГНОЗА ЗА ЛЯТО

Ще дойде лято! Пак ще бъде синьо…
Липите от пчели ще забучат…
Ще кипнат пак сърцата - младо вино -
на млади птици литне ли смехът…

От токчета ще звънне булевардът…
На мода ще са късите поли…
И тъкмо пред инфаркт на миокарда,
спасително, за час ще превали…

Морето ще цъфти и този юни,
под слънцето на южния балкон,
където през април посях петунии,
с лилавите ми мисли в унисон.

Треви ще лепнат в нощи високосни
на лятото по босите прасци…
Щурците тънки струни ще докосват…
Какво е стих за лято без щурци!

Ще бъде юли пагубно чаровен,
а август - без часовник и без грим…
На всичките лета, като любови,
дъха във своя дъх да задържим!


ЛЯТНО КИНО

(Спомен
за юлските нощи над Кричим)

Притаила съм дъх на балкона на хладната длан,
а луната си свира челото до мен, любопитна…
От екрана на лятното кино един великан
пуска шепа светулки в нощта и ги духва - да литнат.

И политат над малкия град милион светлини,
щом се срещнат очите на двамата главни герои…
И блестят изумруди в очите на всички жени…
Аз съм малка жена, но блестят изумруди и в моите.

И понеже… и снощи на същото място стоях,
помня точния миг, в който сякаш изригва Везувий,
а един само глас, като снощи, избухва във смях…
Знам, че в този момент Той внезапно със страст Я целува!

Репетиции, глъчка, оркестър, солисти, декор…
Диригентът не спря до последния час да ломоти,
а щурците от небезизвестния Кричимски хор
тук - на този рефрен - са си глътнали всичките ноти.

Ех… преди да потъне в нощта, изпод черния плащ,
великанът последната шепа светулки разпръсва.
А пък аз - от балкона на нашия трети етаж -
ще ги видя в косите на всички жени да възкръсват.

На кого му е тук до светулки - в големия град.
Там… не зная дали лятно кино до днес съществува,
ала в спомен за юлските нощи - задъхан и млад -
под дъжда на светулките целият град се целува.


АВГУСТОВСКИ ЩРИХ

Под тъмния поглед на чашки от бял порцелан
въздиша сладкишът от праскови - пухкав и объл.
А Август лениво опира брадичка на длан
току на перваза на моя неделен следобед.

Люлее безгрижно сандали и просто мълчи
с горещите птици в дебелата сянка на клона,
и гледа отсреща, с наслада премрежил очи,
жената, която простира пране на балкона.

Тя вдига се леко на пръсти по стар ритуал,
докосва небето, с ръка си отмята косите…
Балконът потъва във купеста облачност цял,
а Август въздъхва, от женската хубост преситен.

Не може да чака! Би чакал отвън с часове,
но мисъл едничка сега му отнема покоя:
С кого ли, по дявола, влезе да пие кафе…
Сладкишът от праскови, мисли си той, за кого е…

Припламват мушката по всички балкони сега.
Излиза жената и с няколко майсторски щриха
събира прането, а сякаш рисува Дега…
И цялата грее във своята празничност тиха.


ЩУРЕЦЪТ ОТ САНДЪЧЕТО С ПЕТУНИИ

Сандъчето с петунии повехна.
Тъгува денем сивият балкон.
Но вечер, щом прозореца открехна
да пусна късче звезден небосклон,

със полъха на витошкия вятър,
там нейде - изпод сухия листец,
от спомен за петунии посята,
пониква тънка песен на щурец.

И става вечерта ми пак лилава,
и всички мисли, някак, по-добри…
Единствен ти не пееш ни за слава,
ни, Господ те опазил, за пари.

Навярно си роден в това сандъче
и цяло лято пееш за Любов…
Приятелче, аз знам какво те мъчи -
аз знам, че е за друга твоят зов.

И вместо да запаля полилея
и тази вечер сухите цветя
със мъничката лейка да полея,
ей тая мисъл в мене иззвънтя:

Тъй както си в сандъчето с петунии,
доверие ми имай и върви!
Побратимите твои късат струни
зад блока, във високите треви…

Сега - солист на хора на щурците -
не чакам да ми върнеш този жест!
Аз искам само тука - под звездите -
да чуе Тя албума ти „The best”!