РИСКЪТ ДА БЪДЕШ СИНЯ, КОЛКОТО НЕБЕТО

Петя Цонева

Поезията на Нели Коларова ме „повика” при себе си преди години със стих, който прочетох в старозагорското списание „Птици в нощта”.

Стихотворението „Самота”, отличено с първа награда в националния поетичен конкурс „Николай Лилиев” през 2018 г., е включено в дебютната й стихосбирка „Поемам този риск” и проследява поетическата генеалогия на лирическата героиня:

„Защо съм синя? - Паднах от небето.
И много дълго вече съм сама.
Но все нагоре тегли ме сърцето.
И искам да сев върна у дома.”

В този стих е кодиран и „рискът”, който авторът на такава поезия поема, и който е призванието и изпитанието на „небесния човек” в неговото земно битуване.

Читателите на Нели Коларова ще могат да се насладят на стиховете й от този звезден ъгъл, защото той непрекъснато, по-малко или повече видимо, определя земните посоки на нейното пътуване в световете на словото - делниците, перваза, от който влюбеният Август съзерцава жената на отсрещния балкон, майчиния пуловер, в който преливат цветовете на пълнотата. „Има час на въздишка, покой… има час благодарен… Има час…

В този час, чак до дъно, сърцето е сито” и той е вълшебното изкривяване на ежедневното времепространство, светулките на лятното кино в Кричим, които възкръсват в косите на всички жени, и синият цвят в палитрата на дъгата в небесното родословие на лирическата героиня.

Където и да бъде тя - в ефирната тъкан на филма от детството, в сладкото и горчиво изпитание на „тук и сега”, или в онази закъсняла минута, тръгнала „с бели ботички… през снега, цяла вечност навярно валял”, тя остава свързана със „синия” си дом и не пътува като номад.

Лирическата героиня на Нели Коларова носи своя дом със себе си като спомен, молитва, надежда, очакване, минало, настояще и бъдеще, и дори когато е бездомна, умее да го живее и създава с изяществото на детайлите.

Поезията на Нели Коларова борави с финия часовников механизъм на словото и го прави с лекотата, присъща на големите поети.

Всяко стихотворение е филигранна изработка, но същевременно настройва специфичните си цветове, вкусове, аромати, мелодия, ритмична стъпка и смислова палитра към космическите измерения на битието.

Лекотата на изказа идва и от умението за игра с приказни сюжети, които предизвикват на дуел (или канят на танц) света, който е улегнал, натежал, изморен и съвсем не очаква да се срещне с небесен посетител.

В този смисъл композицията на стихосбирката напомня за пътуването на Малкия принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери, който пребивава достатъчно дълго на земята, за да намери приятели.

Стиховете са организирани в три раздела, „Рисунки”, „Свят” и „Лирично”, които представят картинната, философската и песенната своеобразност на поетичния свят. „Рисунки” е галерия на сетивно-образната памет, в която времето тече като калейдоскоп от спомени, видения и превъплъщения на лирическата героиня.

Тя „влиза под кожата” на зимата и пролетта, умее да чете мислите на Август, да се превръща в „напита стомна”, да анализира психологията на чашата с кафе и да сътворява „обетована земя” от стих за детството.

„Свят” е иронично намигване към широк диапазон от проблемни прояви на човешката природа. Вярата, изкуството, човешката вина, самотата, убийството на щъркел са измерения на риска, който лирическата героиня поема с избора си „да бъда цвете… да бъда синя колкото небето.”.

Тази заявка не заставя света да се промени, но очертава непримиримата граница на своето синьо пространство, което също няма да отстъпи. В този конфликт се създава поетиката на „синия стих” на Нели Коларова, който е неин дом и крепост, но неговият строеж е не по-малко крехък от чашката на цвете.

„Лирично” е най-песенната и приказна част от стихосбирката. Тя осъществява поетия риск на песента, която не спира да звучи, защото е равнозначна на дишането на живота. Така щурецът не напуска сандъчето на своята песен, дори когато петуниите в него вече са изсъхнали, закъснялата минута идва, въпреки че времето е отминало, а любовта не бива да затваря очи, когато целува.

При всички положения, поезията е риск. Нели Коларова го е поела. Поемете го и вие, читатели!