ВЯРНОСТ

Манол Манолов

ВЯРНОСТ

На Емил и на Борислав

Приятелите ми, които
напуснаха греховната земя,
бяха до един несретници.

И живите (о, Боже, бди над тях)
са същите… Аз мога ли да съм различен?
И да не е подло, неприлично ще е…


ТРИ СОНЕТА

***

На Георги Йочев

Каквото и да кажа за Бургас,
не мога да не спомена морето
и онзи бриз над покривите, дето
минава все в един и същи час.
И лятото - препълнено със страст;
и въздуха - натегнал от греховност;
и гларусите с металичен глас,
прелитащи над градския часовник.
Бургаска вечност… Утре някой друг
ще крачи през площадната й врява;
а мене няма да ме има тук
и кротко ще почивам във забрава.

Ще се превърна във вода и сол,
но днес съм още жив и цял. Манол…

——————————

***

Изтича времето, Никола,
за твоя татко отредено.
Душата где ли ще се дене,
напусне ли плътта ми болна.
Дали ще мрази и обича
постарому Бог само знае.
За нея е приготвен раят,
но все земята я привлича.

Уж иска да остави диря,
а трайното я отегчава;
и сред човешката гълчава
каквото търси - не намира.

Между небето и земята
разкъсана кърви душата.

——————————

***

На Е. Т.

Колко зими съм посрещнал?
Сто ли, двеста ли - не помня.
Влача по земята грешна
самотата си огромна.
Колко пъти ме подмина
и добрият самарянин;
още греят с цвят рубинен
непревързаните рани.
Никой днес не ще да знае
как е вярното ми име.
Нямам нищо и това е
всичкото, което имам.

И без капчица тревога
на света ще кажа - сбогом.


ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС

Догдето стига погледът -
грамади от бетон, решетки
върху прозорците на първите етажи.
Повяхнали жени
надничат зад пердетата;
подпийнали мъже
се търсят с гласове одрезгавели;
децата пък без време са пораснали.

Такава сивота лежи наоколо, че
и сто слънца да грейнат,
пак няма да я пръснат.

Едничка мисълта за твойте стъпки,
безшумно прекосяващи пейзажа,
отново и отново ще ме връща тука.


СОКРАТ

Само знам, че нищичко не зная,
но каквото знам, го знам добре.
Ето ме сега - стоя пред края.
Всичко е решено - ще се мре.

Болест нелечима е животът;
няма как да оздравееш жив.
И венецът лавров и хомотът
са едно и също - куп лъжи.

Тъмничарят вече ми подава
чашата с отрова - сбогом, свят!
Дишането спира; продължава
вечната легенда за Сократ.