ТРИСТИШИЯ

Димитър Горсов

* * *
Изворче сълзливо,
с теб земята
плаче в студ и в зной.

——————————

* * *
Изпод тревистия клепач на извора
водата е
по-тиха от сълза…

——————————

* * *
Всяко стръкче от пипера -
с нови връзки!..
Кукувича прежда.

——————————

* * *
Скален манастир…
Пристигат
само прилепите призори…

——————————

* * *
Излитна птичка изпод стъпките ми,
но остана
в мен писъкът й да гнезди.

——————————

* * *
Гледам стапящата се снежинка.
В участта й
нетрайността си припознавам.

——————————

* * *
И в хармониума на гората
все високи ноти -
глад и ярост на кълвач.

——————————

* * *
Пътят ми към теб минава
все през теб… и по-нататък…
Тук си, а те няма…

——————————

* * *
Глас на тишината - а пък всъщност е
тропота на водни кончета
по влажния път на реката.

——————————

* * *
В мен са и началото, и краят, а не мога
да развържа възела
на Божието мълчание.

——————————

* * *
Колкото и да ме плаши,
страхът
трепери в мен…

——————————

* * *
Вали от цяла седмица.
Подгизнала и гневна е
дори и меланхолията ми.

——————————

* * *
Черен е гневът ми;
мургава - плътта ми;
бледен - аз!

——————————

* * *
Край мен - свят жаден за покой,
а в мене -
толкова излишна тишина!

——————————

* * *
До тук - към нея устремен…
А накъде
след непоетата ръка?

——————————

* * *
Тих извор -
огледало на зората.
Устните ми го разбиха.

——————————

* * *
И пред тази неотключена врата,
безпътна
е само тайната!

——————————

* * *
Гол речен бряг,
а тъй
прекрасен! - сред пустинята…

——————————

* * *
Август е вече - бледнее
пред оран
стърнището.

——————————

* * *
Стар и плешив хълм!.. Подлага му
ноемврийската вечер възглавничка
от мъгла.

——————————

* * *
Застудя ноември. И дори
под губер от мъглица,
старият вир зъзне.

——————————

* * *
Сладко утринно кафе… Но не посмявам
през утайката му
да надникна в своя ден.

——————————

* * *
Мълчиш под бледа луна…
Но и тя
мълчи, стъписана от бледността ти.

——————————

* * *
Ноемврийска самота.
Дори и гарваните
подминават старите гнезда.

——————————

* * *
Лазят зимни мъгли…
Старият мост
тъжно над водите се е свел.

——————————

* * *
Пресъхна река… Но общо ни е
свършилото време:
тук - за нея, в спомена - за мен…

——————————

* * *
Пламнало стърнище - тъй златее,
сякаш в него
нещо зрее пак.

——————————

* * *
Линия на хоризонта: свършват
небето и земята там, а мен
ме чака нов безкрай…

——————————

* * *
Под дланта ми - тънка талия!.. Започва
времето
на щастие и на беди.

——————————

* * *
Нанизи от лястовици върху жиците -
пак слушат
вятърът какво им пее.

——————————

* * *
По мартенския гол склон
вятър се катери -
вдига шум, вещае чудеса…

——————————

* * *
Раждане, живот и смърт -
тристишие,
с което гробът става по-значим.

——————————

* * *
В нозете ми -
пукот от трошливи кости…
Ланска шума.

——————————

* * *
В спомени от младостта се лутам,
а край мене
дъжд от зрели кестени вали.

——————————

* * *
Бос по пътя…
Леко шляпах,
докато за детството си мислех.

——————————

* * *
Уж по стария път през нивята
към утрото бързах, а стигнах
до спомен от детството.

——————————

* * *
Почивам под кривата круша, старея,
а вятърът
по-хитро от старец край мен си подсвирква.

——————————

* * *
И свежия, и вехнещия цвят
все с бисерни сълзи
покрива изгревът…

——————————

* * *
И над моя гроб, далече от Голгота,
ще стърчи кръст - да напомня,
че не бях Христос.

——————————

* * *
Ранни момини сълзи - като звънчета! Само Бог
и ангелите чуват
белият им звън.

——————————

* * *
Сам като оголено око, заплака
пънът след сечта… След много дни
усоен мъх го заслони.

——————————

* * *
Вратите, които пред всички отварям,
след мен
кой ще ги затвори?

——————————

* * *
Как свежи бяха ирисите
в сватбения й букет, а как
вехнат дните й след тях…

——————————

* * *
И горската пътека
в детския ми спомен все е
с дъх на ягоди и лазещ страх.

——————————

* * *
Заспаха вън зимните вихри,
но още е
с дъх зъзнещ кокичето.

——————————

* * *
…Колкото по-много струни се скъсат, толкова
по-гръмка ще е
славата на Паганини.

——————————

* * *
Уж само зърно за нас
мляха всички мелниците, а свърши
времето ни…

——————————

* * *
Кръчмички крайпътни…
Колкото по неугледни са,
по е весел пътят…

——————————

* * *
Даже и към пълната луна
поглед не повдига слънчогледът - чужда му е
с чуждата си светлина.

——————————

* * *
Великден е пак и под свод
като синя камбана, зората
червено яйце ми поднася.

——————————

* * *
От другата страна на пряспата -
кокиче!..
Мен ли дири?

——————————

* * *
Бъдник - в огнището… Само
за тази нощ!.. Утре
и той ще е пепел.

——————————

* * *
Дядовият дом! -
пламтяща пещ,
топъл джамал, дъх на курабийки…

——————————

* * *
Край ушите - черешки провесени…
Детство -
и сладко, и весело…

——————————

* * *
И пак -
жал по стъпкана мравка, а пътят
край няма!..

——————————

* * *
Луда есен!..
В злато ме повива, а не знае
колко с него обеднявам?

——————————

* * *
Дори и в заскрежен от самотата дом,
са жарки
сълзите на изоставения…

——————————

* * *
Побегнаха дори и сенките,
изплашени
от падащата нощ…

——————————

* * *
И сълзите от гняв,
и сълзите от смях -
все от едни очи…