ТАЛАНТЪТ – ТЕРЗАНИЕ В БЯЛО

Атанас Радойнов

1.
Всички цветове във времето се сгърчват като обелена кора на ябълка. Единствено белият цвят буди всякога усещане за неотстъпчива жизнерадост и простор. Нещо повече - създава възприятие, че е самото пространство, в което живеят всички останали цветове и се подрежда цялата пъстрота на света.
Белият цвят е символ на изтока и на запада - откъдето идва и накъдето си отива слънцето. Раждане, смърт и прераждане…
В бяло светът се приема като нов. Такова е усещането сутрин когато навън всичко: земята, дърветата, покривите на къщите, дори телеграфните жици са отрупани със сняг. Великолепна простота и необикновена чистота в цветното изражение на света. Сякаш един единствен лъч като безкрайна копринена нишка е изплел рехавата бяла повърхност, на чийто фон всеки друг цвят се откроява категорично и е като натрапен. И човекът, няма как, усеща, че само да пристъпи към тази белота, ще я накърни. Бялото обича човека и човекът обича бялото. Като братя-близнаци са.

2.
Белият цвят ни приближава до Бога.. Според различни поверия, боговете са облечени в бели дрехи. Коледарските песни възпяват Млада Бога като Бяла Бога, зората като бяла зора. Белият цвят ни заставя да усетим, че сме несъвършени да достигнем божественото. И за компенсация всички свети човешки тайнства са облечени в бяло: раждане, кръщение, влизане в еротичната загадка и бракосъчетанието, причастието и накрая - смъртта.
И ако има отвъден свят, той би трябвало да е също облечен в бяло. Бялото изравнява покойниците независимо от земния им сан и състояние, изчиства ги от нечестивата земна суета, освобождава ги от сладките но тежки окови на плътта, от страстта към парите и властта.
Безплътните души в ренесансовите представи са странно съчетание на бялото и на техните безплътни сенки, защото сенките са проекция на душата, а не на плътта; дъх, който още на устните се превръща в скреж. Може би такова предчувствие имаше моята майка, когато ми казваше, че бялото е покой.

3.
И все пак има човешка плът, която възприемаме като сияние на белия цвят - това е тялото на детето. То е отрицание на смъртта. Неговата безгреховност е отрицание на телесността. Великолепно го превъплъщаваше художника Андрей Николов в скулптурите си на деца от бял мрамор.

4.
Една странджанска народна песен възпява мотивът за бялото така:

Мари Денко, бяла Денку!
Бяла Денка двор измела,
двор измела, кон извела,
да го пои на бял извор,
на бял извор с бяла ода.
Напои го и пристъпи
с бели нозе на бел камень,
на бел камень мермерен,
че си бръкна в бяла пазва,
та извади огледалце,
да си види бяло лице,
бяло лице, без белило.

Какво степенуване на бялото в универсалната му архитектоника!
Царство на един цвят, който всъщност няма цвят и събира всички цветове в себе си…

5.
Върви човек срещу тебе на улицата. Бялото му лице осветява улицата в мрачния ден. Върви млада жена срещу тебе на улицата. Струва ти се, че бялото й лице, белите й нозе осветяват целия град.
И невероятното преувеличение в родопската песен:
Бяла съм, бяла, юначе,
цяла съм света огряла,
един бе Карлък останал,
и той не щеше остана,
ам беше в могла отонал.

6.
И талантът има внушение за бяло терзание.

7.
Старците в Странджа отбелязвали хубавите дни с бели камъчета.