Атанас Радойнов
Атанас Янев Радойнов е роден на 21 януари 1934 г. в с. Горска поляна, община Болярово. Завършва гимназия в Грудово (днес Средец, Бургаска област), а след това - Учителския институт в Бургас. През 1972 г. завършва и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „Българска филология”. След кратко учителстване започва да се занимава с рисуване, а след това - с журналистика. От 1976 г. е главен редактор на в. „Победа”, издание на АПК-Бургас, кореспондент на Радио Стара Загора, а от 1984 г. - окръжен кореспондент на в. „Земя”. Художествена литература започва да пише сравнително късно. Първият му сборник с разкази, „Как тъй без змейове”, е публикуван през 1987 г. Следва уникалният сборник „Странджански Декамерон” (1992), който представлява литературно обработени автентични образци на т.нар. „скришен фолклор”, събирани и завещани му от краеведа Горо Горов, който приживе не е смеел да ги публикува. Издава още няколко сборника с разкази: „Змийска риза” (1998), „На дъх от рая” (1999), „Крайпътен огън” (2002) и „В ъгъла на сътворението” (2004). Автор е и на романите „Стриптийз в Ноевия ковчег” (1995) и „Полет до седмото небе” (2014). През 2001 г. издава детската повест „Шепа приказки”. Написал е и няколко краеведски книги: „Летописи за Вършило. История, бит, култура” (2012), „Драчево ще бъде във времето” (2014) и „Ново Паничарево. История, бит, култура” (2015), както и историческото изследване „Росеново и Петко Росен - неразделни” (2010), което е единствената му книга, писана и издадена съвместно с неговата дъщеря, проф., доктор на историческите науки Диана Радойнова. Трудно жанрово може да бъде определена книгата му „Странджански импресии” (2006), която е художествено, но и документално природоописателно четиво, наподобяващо „Шумки от габър” на Николай Хайтов. В последните години от живота си е изкушен от притчовата проза. Такъв е последният му издаден труд, сборникът с притчи и сентенции „Ножница на страданието - притчи, отломки, безсъници” (2014). Член на СБП и СБЖ. В периода 2001-2008 г. е председател на дружество „Български писател” - Бургас, а остава негов почетен председател до самата си кончина на 23 юли 2016 г. Негови разкази са преведени на руски, френски, турски и македонски език. Удостоен е с Голямата награда на Община Бургас за принос в националното литературно творчество, с пластиката „Пегас” и с плакет „Петко Росен”. Почетен гражданин на Бургас.
Публикации:
Проза:
