Виктория Иванова е родена през 1960 г. в гр. Бяла Слатина. Живее в гр. Враца и работи като библиотекар в Регионална библиотека “Христо Ботев”. Стихове е публикувала в местния периодичен печат и в литературните издания в. “Пулс”, в. “Български писател”, сп. “Пламък”, сп. “Везни”, сп. “Современост” (Македония). Носител на първа награда на “Мелнишки вечери на поезията” (2004), отличавана и на други литературни конкурси: “За един по-човечен свят”, “Жени и вино, вино и жени” и др. Член е на Съюза на българските писатели. Авторка на следните стихосбирки: “Измислени криле” (1997), “Нощем” (2001, София, изд. Захарий Стоянов), “Само дъжд” (2003, София, изд. Светулка 44), “Налей ми кафявия здрач на очите си” (2006), “Пътеводна вселена” (2008; с превод на албански език), “По брега на безсънието” (2009, София, изд. Българска книжница), “Капки тъга” (2010), „Белег от друг живот” (2015, София, изд. Светулка 44), “Кодирана памет за обичане” (2022).

Публикации:

Поезия:

ДНЕС/ брой 128 май 2020

ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ…/ брой 129 юни 2020

МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ/ брой 151 октомври 2022

КОГА ТОЧНО СПРЯХ ДА ЖИВЕЯ…/ брой 170 септември 2024