ПОСЛЕДНАТА ПРАТКА

Ив-Ана Драгомирова

Из „Кодекс на честта”:
„Ние, Посредниците, обещаваме, независимо от обстоятелствата и с цената на всичко да доставим пратката навреме.”

1.
- Откажи се най-сетне от тази проклета работа! Ако продължаваш така, тя ще те довърши! - алтовият глас на Бренда изтъняваше от напрежението - Няма да мога да го понеса, Хари…
- Не мога, скъпа. Това не е просто работа. Дори не е призвание. Доставките са част от мен - в костите и кръвта ми са. Ако спра и животът ми свършва. Не знам как да го обясня. Нямам избор. Независимо дали го искам, или не. Договорът ми не позволява прекратяване.
- Страхувам се, Хари! Страх ме е, че някой ден няма да се завърнеш… - гласът й затихна и отчаянието се настани в очите й.
Замълчах. Тя не знаеше дори и наполовина рисковете, пред които се изправях. А се тревожеше за мен. Толкова исках да бъда нейният бял рицар, но не можех. Не можех да й кажа нищо, което да я успокои. Не можех нищо да й обещая. Не можех да й дам надежда. Не можех да я заредя с оптимизъм. Аз живеех от тъмната страна и мястото ми беше сред сенките.

2.
- Худини! - крясъкът на Морф се разнесе от кабинета му и разтърси стъклата на офиса.
Боже, как мразех да ме наричат така! Знаех, че прякорът ми е свързан със способността ми да се измъквам и от най-заплетените ситуации. Но това си имаше цена. От една страна ме изпращаха на все по-заплетени мисии, а от друга навлизах все по-дълбоко в мрака. Някой ден нямаше да изляза. Щях да се изгубя.
- Затвори вратата, ако обичаш! - мазната и ласкателска нотка в гласа на Морф изправи сетивата ми нащрек. Щеше да ми възложи нещо невъзможно.
- Хари, има лична заявка за теб… - Морф направи многозначителна пауза и продължи - Не е нищо особено. Само една бележчица.
- Много добре знаеш, че такива задачи са капан за наивници. - настръхнах - Морф, на глупак ли ти приличам?
- Хари, Хари, Хари… задачата ще е съвсем лека. И ти обещавам да е последната. След това ще можеш да напуснеш работата. Нали за това мечтаете с Бренда?
Изкушаваше ме. Гледах в продължение на няколко секунди.
- Не ти вярвам, Морф. Обещанията ти винаги са съвсем мъгливи. Затова и се чувстваш спокоен, когато не ги изпълняваш. Винаги можеш да се отречеш от тях.
- Този път ще ги напиша официално. - процеди през зъби Морф
- Пиши веднага в две копия. Едното за мен, а другото за теб. Няма да ти позволя за се измъкнеш - стиснах палци зад гърба си. Много ми се искаше да му повярвам, но усещах, че има някаква уловка.

3.
Когато Бренда се прибра, аз тъкмо бях започнал да се приготвям за мисията. Напрежението вибрираше в мен. Не исках да отлагам неизбежното. Тя можеше да е последната ми връзка с реалността.
Бренда влезе в стаята. Очите й, тялото й, цялото й същество излъчваха отчаяние. Осъзнах, че тя знаеше. Знаеше в какво съм забъркан. Ясно й беше, че доставките са рискови. Местата, в които навлизах… можеше и да не се завърна. Винаги се стремях да я предпазя като омаловажавах опасностите. Обаче тя интуитивно бе разбрала всичко.
Сведох глава и отпуснах рамене примирено. Посочих листа с обещанието на Морф.
- Тази мисия е последна. Трябва да съм честен с теб, Бренда. Може никога да не се върна. Изпратен съм на границата на ТЕТА и ДЕЛТА. Дори не зная какво е посланието, което трябва да предам. Ще се отвори, когато стигна местоназначението. Моля те, Бренда, остани с мен колкото можеш по-дълго. Ако не се върна в уговореното време, знаеш къде е завещанието ми. Не тъгувай дълго за мен.
Бренда се спусна към мен и ме прегърна . Разплака се. Опитах се да изпия сълзите ?. Целувах бузите, очите, устните.
Любихме се. На инат. Бурно. Яростно. Отчаяно. Безнадеждно. Като за раздяла. Като за последно. Като прошка. Тъгата обгръщаше телата ни.

4.
Влязох в спиралата. Цветовете се разсипваха жизнерадостно около мен. Искряха и ме примамваха. Разнасяше се упоителна музика. Можех да спра и да си помечтая тук. Беше безопасно. При други обстоятелства бих се задържал малко повече. Тази първа фаза можеше да ми даде имунитет за по-голямата дълбочина. Но времето за доставяне на пратката ме притискаше.
Продължавах напред. Беше по-упойващо. Желаех да се отдам на съзерцанието. Да забавя темпото. Да позволя на покоя да ме обхване, да ме погали, да останем заедно. Все още частици от съзнането ми светеха ярко. Започнах да ги гася една по една. Бавно и отмерено. Като безстрастно предстартово броене.
Обземаше ме еуфория. Тръпката от дълбините ме привличаше. Искаше ме. Обсебваше ме. Забавяше ритъма на сърцето ми. Събуждаше копнежите ми за безвремие. Стените изсветляваха. Ставаха по-прозрачни.
Бях на прага на ТЕТА. Дотук мисията наистина вървеше безпроблемно. Продължих да се спускам по спиралата. Попадах във все по-безметежни селения. Лошите предчувствия ме изоставяха. Обземаше ме блаженство.
Продължих да забавям темпото. Очите под клепачите ми почти спряха да се движат. Напусках REM. Започвах да се откъсвам от тялото си. Да се рея в безкрая. Да се разстилам и да губя личността си.
Наближавах границите с ДЕЛТА. Никога не бях стигал толкова надълбоко. Усещах бавни, тежки пулсации. Пратката ги изпращаше. Беше дошъл моментът да се отвори.
Гласът на Морф се разнесе наоколо:
- Задръж го! Нека остане тук завинаги! Може да е най-добрият за всички времена, но няма да го пусна на свобода! Принадлежи на теб, ДЕЛТА!
Паниката беше започнала да се надига в мен и заплашваше да ме залее, да ме удави, да ме пречупи. Разкрещях се.
- Морфей, кучи сине! Предаде ме. - за първи път използвах цялото му име.
Чух само отдалечаващ се смях.
Губех концентрацията си. После започнаха да се появяват пипалата. Да ме обгръщат, да ме галят. Да уталожват гнева ми. Да отнемат тъгата ми. Наоколо започнаха да се разнасят тихи обещания. Забравата ме превземаше. Постепенно утихваха емоциите ми. Всеки момент щях да прекрача границата на ДЕЛТА и завинаги да остана в плен на покоя…
Нямаше какво да ме спаси. Бях угасил всички светлини на съзнанието, за да стигна до тук. Нямаше да мога да се върна. Паметта ми се изплъзваше. Каквито и предварителни мерки да бях взел - нямаше да помогнат. Трябваше да заспя завинаги в едно царство на илюзии и фикции.

5.
- Хари! - тихото, но настойчиво изговаряне на името пораждаше в мен безпокойство и нарушаваше покоя ми. Нещо познато се опитваше да стигне до мен. Не го помнех.
Нещо горещо пареше устите ми. Устни?! Не помнех да съм имал устни. Това май беше целувка. Целувка?! Какво беше пък това?
Солена горчилка се спусна в гърлото ми. Запали една миниатюрна частица съзнание. Сълза. Това беше сълза. Една единствена нишка се изви от нея и започна да се разраства. Обвиваше ме като пашкул и ме предпазваше от магията на забравата. Вече знаех.
Топлият глас на Бредна продължаваше да се извива около мен. Протегнах ръка и го погалих. Гласът й ставаше все по-режещ. Можех да го задържа в ръка като острие. Пресегнах се. Болеше. Прокървих. Тя повтаряше само името ми. Хари! Бях разбрал, че това е моето име. Бях спечелил мъничка победа.
Опитах се да тръгна напред към горното ниво. Магията на мястото все още ме владееше. Не ме пускаше и се опитваше да ме изкуши с покоя си. Нямаше да успее. Тъгата в гласът на Бренда ме обвиваше като защитен плащ. Зовът на нейното отчаяние бе по-силен от всяко блаженство.
Облечен в пламтяща броня от гневната целувка на Бренда, въоръжен с режещия й глас, обгърнат с наметалото на нейната тъга имах всички оръжия, които да ми помогнат в битка. Върху дланта ми грееше една от най-горчивите сълзи. Светеше ми, за да изляза от мрака на лепкавото безхаберие. Започвах да чувствам. Личността ми се завръщаше. Болеше…

6.
Събуждах се.
Болеше. Беше ми студено. Мокро от пот. Кървях. Клепачите ми бяха залепнали. Ушите ми пищяха.
Отворих очи.
Бренда.
Вдигнах немощно ръка и погалих скъпото за мен лице.
- Обичам те, Бренда! - прошепнах - Никога повече няма да те напусна. Ти си моята котва в реалността.
Ръката ми падна омаломощена. Бренда отпусна глава на гърдите ми и аз най-сетне заспах спокоен, че на сутринта ще се събудя.

Из договора на агенцията:
Задължения на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ:
Чл. 1 ал. 1. „Нашите Посредници ще доставим всяко ваше предчувствие в сънищата, независимо от съдържанието. С цената на всичко.”

——————————

Бележки:
- ТЕТА и ДЕЛТА - ниски честоти на мозъчните вълни. Състояния, в които може да се провежда хипноза.
- REM - бързи движения на очите по време на сън. Фаза на активно сънуване.