Борис Цветанов

Тук и небето някак си жълтее.
А всичко хубаво на този свят е синьо.
Не може даже вятър да те вее
и няма го живот като на кино.

А иначе е хубава страната.
И даже има и живот забавен.
Но нямаш тук ни враг, нито приятел.
Ти никой си! От всекиго забравен.

И пак звучи във теб със пълна сила
гласът на Окуджава за чужбина:
“Жарко обнимала ты, да только не любила!”.
А прегръдката е сякаш с взривна мина.

И разбираш тук печалбата жестока,
че каквото и да ти се случи
във чуждата чужбина, знай, животът
на нищо няма никога да те научи!