ВЕЧЕН ПОКОЙ ЗА ЧУЖДИЯ СРЕД “СВОИТЕ”

Лияна Фероли

На 29 октомври се навършва една година, откакто ни напусна кърджалийският писател, журналист и родоповед Момчил Петров. „Чуждият сред чуждите”, както се наричаше той, намери покой за безметежната си душа там „горе” при своите. Навярно, с голяма охота, защото приживе беше сигурен, че поне там няма никакво деление. Тъй като всички сме еднакво любими деца на Бога.
Роден е на 31 януари 1948 г. в родопското селце Средец. Завършва Учителския институт „Любен Каравелов” в Кърджали и ПУ „Паисий Хилендарски”. Специализира българска, руска и турска филологии.
Автор е на много статии и на книгите: „Летни нощи”, „Родопски приказки”, „Докосване до Истанбул”, „Свят – върви го разбери”, „Летни дни”, „Прокълнатите”, „Последният дар”, „Родопско лале”. Сега е под печат и трилогията му за падането на Родопите под османско иго „Дива ръж”.
Доскоро бях убедена, че не му отдадохме заслуженото, не показахме творчеството му пред хората, за които твореше, освен с малки изключения. Но приятели ме убедиха, че това си е съвсем закономерно, особено когато се отнася за Момчил. Защото автори като него пишат за миналото с поглед към бъдещите поколения.
С книгите, с енергията на словото си, той създаде характерно, само негово, виртуално пространство. Когато ни домъчнее за него, винаги можем да го намерим там. И вместо да го поменаваме с жал, паметта за Момчил ще ни среща със самите нас. Всъщност и в това е смисълът на творчеството – чрез него да достигаме до непознатото, неподозираното в нас, но изявено с чужда помощ. Съзнателно или не, всеки творец цели точно това – да превърне своя дълг към бъдещето в дълг на тези, които ще го живеят.
Горното изречение бие камбаната и за нас, още живите.