ЧЕРВЕНАТА СКАЛА

Господин Господинов

Вървя в посока запад по пешеходната зона на на гр. Смолян. Вдигна ли глава, пред мен се изправя в цялата си красота Червената скала, огряна от сутрешното ярко слънце.

Някога през шестнадесетия век селището в нейното подножие е сполетяно от плач, много плач, сълзи, много сълзи и кръв, много кръв.

Ятаганът на османците налага нова вяра, вярата в Аллах. Легендата разказва как Червената скала става последно убежище на несъгласните и те литват към своя Бог Иисус Христос.

Четирите изминали века не са успели да заличат червения цвят от тяхната кръв, затова и до днес, а и в далечните бъдни векове тази скала ще остане с името Червената скала.

А ние днес, с мой близък приятел, се каним да изкачим скалата, да почетем това легендарно място и да се порадваме от високо на съградения от потомците на българите от онова време град Смолян.

В частта с наличие на черен път, по който в днешно време неоправдано се изсичат вековни ели и смърчове от снагата на хребета зад Червената скала, пълзяхме като костенурки с 25-годишното раздрънкано моторно возило.

Продължението с туристическа пътека изминахме с бодра пенсионерска крачка. Колко бодра оставям на вашата преценка.

Преди да навлезем в най-трудната част на прехода, изискваща и немалко алпинистки умения, на малко седло-равнишка, поседнахме за почивка.

Първата живност от „новото” време, в което битуваме, бе глутница изоставени домашни кучета. „Благодарихме” им, че не ни нападнаха. От тук нататък около100-200 м. Започваме стръмно спущане без страховка. Само малко подхлъзване и едва ли висящото по-надолу плетено метално въже би ни спряло устрема.

Но нейсе, всичко мина благополучно и в останалото с помощта на това въже тук-там фиксирано с клатещи се метални пръти стигнахме обрасла с картол хоризонтална площадка с площ около 1500 кв. м.

На тази площадка преди години /около 2000 г./ с писма и снимки предлагахме до кмета на община Смолян и директора на РИОСВ -Смолян да се издигне паметник, олицетворяващ Родопа планина. Глас в пустиня и досега 2020 г. отговор нямаме.

А сега мислим, че такъв паметник може да бъде посветен на мъчениците отпреди четири века, литнали духом към своя бог и останали тялом по 100-метровите урви надолу. Какво по-благодарно олицетворение на българския род и родина в приютилата ги Родопа планина. Мечти, мечти, но хайде дано.

Връщаме се обратно и за почивка в близост избираме, самотен съвсем побелял, съхранен изцяло повален скелет на вековен смърч.

Как ли през годините самотен се е борил с връхлитащите го бури и несгоди. А днес величествен, макар и повален, разказва за себе си и своето време. Само дето някой от днешното нелицеприятно време да иска и да може да прочете или чуе неговия разказ.

Продължаваме с прословутото моторно возило обратно по изровения до невъзможност път надолу. Но то, горкото, от бавното ходене почна да загрява и поиска почивка.

Дадохме му, та нали и ние сме хора. Използвахме почивката на возилото за разходка из гората. И чувам приятеля ми с развълнуван глас да вика: „Ела, ела по-бързо да видиш чудо невидяно!”

Отзовах се и тръгнах без да бързам в посоката на неговия глас.

След кратък ход се озовах в разредена след сеч гора и сред тази сеч дебел /над 1 м. в диаметър/ ствол на ела /смърч/, а на около 4-5 м. над земята този ствол отрязан от светкавичен удар на гръмотевица.

От отрязания ствол нагоре покарали и отрасли девет нови млади с височини 10-15 м. Такова нещо досега двамата не бяхме виждали. Такава гледка не подлежи на описание. Тя трябва да се види на живо. Ако ли не, ще се задоволите със снимката направена от нас. Ако снимката ви подтикне към по-нататъшни действия: „Добре дошли, ние сме тук”.

Волю-неволю мисълта ме води по своите неведоми пътища: „Като как така на един хвърлей място в днешно време се срещат съхранени в триединство - майка-природа, билина и легенда?”.

Устойчива и постоянна остава във времето майката-природа. Скалата със своя цвят, поваленият побелял гигант и българинът, населявал това място, са оставили памет - билина и легенда, която остава във всеобхватното времепространство.

За изгореното от небесния огън дърво с неговите нови девет клона какво да кажа?

Запазили родния български език след насаждането на исляма, българите тук продължават рода български и до днес и със сигурност в бъдното времепространство.