Росица Станева

ЖЕНСКА НАЗДРАВИЦА

„Да пием за богатите мъже,
за тъжните мъже да пием също…”
Добромир Банев

Наздравица за силните мъже -
с целувки, дето ни обличат в здрача…
След ехо на отминали нозе
те с дъждовете ноемврийски плачат.
Да пием за красивите мъже -
безкрайно горди, толкоз самовлюбени,
издебват те със стъпки на крадец,
а после в змейски пещери се губят!
Пореден тост… За щедрите мъже,
че добротата им не знай предели -
те слънцето ще вземат във ръце
за теб, небето звездно ще разстелят!
Чаша докрай! За верните мъже!
Единствената в нас само съзират.
Излъжеш ли ги, или предадеш,
като орли във самота умират…
На екс се пий за нежните мъже,
стопили като сняг всяка омраза.
И заслонили ни със рамене
превръщат делничния час във празник.

НЕ БИВА

Не бива никой с подли думи
в теб вярата да угаси!
Вземи цвета на изгрев румен,
по вятъра развей коси!

В планински вир се пак огледай,
сложи си шал от облак бял.
Доброто във живота следвай,
а лошото - прати по дявола!

Тя - завистта, не знае мяра,
за чуждия успех следи.
Единствено със труд и с вяра
ти можеш да я победиш.

БРОДИРАХ РОКЛЯ

„И аз, премръзналата вишна…”
Блага Димитрова

Бродирах роклята си бяла
с мечти за сватбения час,
ала сълзите на раздялата
отнесоха брега под нас.

Открадна друга мойта радост,
ти каза - нямал си вина.
Във мене цвят тих, вишнев падаше,
смразен от първата слана.

Протегнала клончета бели,
цъфтях аз, но не доцъфтях.
И ослепелите недели
от плач май вече не броях.

В живота има разни пътища -
аз по килим с премръзнал цвят
вървях - ограбена и тъжна,
с парченца от предаден свят.

Усмихвам се, но закъсняло,
обичам пак, но без мечти.
Полето се облече в бяло,
но вишничка в мен не цъфти.

БЯГСТВО

От себе си, а не от теб,
в нощта побягвам с мигли сухи.
На помощ идва с къс съвет
той - мракът. Опитен евнух е.
От злост не ти обръщам гръб,
с по-светла от кокиче риза -
по стъпала безкрай от скръб
далечен мъж при мене слиза.
Обичам го още. Прости!
Духът ми с него е заквасен.
Не зная аз какъв си ти,
но себе си зная каква съм.
Живях, разтворила ръце,
прегърнала вселена цяла,
а днес се скитам без сърце
от болната луна по-бяла.
И думи сея - сред звезди,
докато хвърлям семената
аз знам - той ще се прероди
отвъд смъртта, във светлината.