Георги Стойков

„Нищо не е забравено, никой не е забравен”

Величав е подвигът на съветския народ и непобедимата Червена армия в тази най-страшна война, непозната в цялата световна история. Поети-бойци, войни-творци, преминали или изгорели през най-страшния ад, създадоха произведения за великата саможертва и ненадминатия героизъм на съветския човек.

Предлаганите стихове са едни от хилядите документални страници на съветската поезия. Те са фреска, която ще съхранят вековете. Това са стихове за историческата истина, лишена от всякаква хипербола.

Това са творби - безбройни човешки изповеди, пропити с много кръв и сълзи, с благородна мъст, с извисеност на мисълта, с чистотата на съвестта. Всичко това спонтанно роди в първите дни на войната вдъхновени произведения.

Поетичният призив на Лебедев-Кумач „Священная война”, създаден на 22 юни 1941 г., на 23-ти се отпечатва във вестник „Правда”, същата нощ се създава музиката и на 24-ти гръмва по безкрайната руска земя:

Вставай, страна огромная,
вставай на смертный бой,
с фашисткой силой темною,
с проклятою ордой!

Пусть ярость благородная
вскипает, как волна!
Идет война народная,
Священная война…

Тематичният подбор на стихотворенията, построен в известна степен на хронологическо и историческо сюжетно развитие за събития и човешки съдби, е изцяло обърнат към нашия ден.

С безпределна вяра, воля и красота е излят всеки звук в поетичното слово на съветския човек за заветната цел - победа, всеобщ мир в света!

Поетичното умъдрено слово за тези величави събития се раждаше не само от поети, но и от най-обикновени хора и войни, чиито плещи понесоха най-тежкия дял във войната.

Суровият урок на свещената война, създаден в образи и рими, събрани в тези няколко стихотворения, не е само история, но и предупреждение.

Произведенията са обединени от една-единствена мисъл: „Никой не е забравен, нищо не е забравено!”

ЖЕРАВИ

Понякога си мисля, че бойците -
над чийто гробове трева расте -
в земята родна не лежат зарити,
а в жерави превърнати са те.

И от тогава все летят в небето
и ни зоват с протяжния си вик.
Затуй ли често с болка на сърцето
се взираме в простора в тъжен миг?

От залезното зарево огрени,
аз гледам жеравите как летят
един зад друг в небето наредени,
тъй както в пътя хората вървят.

Лети на жеравите клина морен -
приятели, другари, брат рожден.
И в него празно място виждам горе.
Определено може би за мен!

Ще дойде ден - със жеравното ято
ще се зарея в залезния час
и тъй на близките си по земята
ще се обаждам от небето аз.

Расул Гамзатов
превод: Василка Хинкова

ДВАЙСЕТ МИЛИОНА

Известни, неизвестни, в небосклона
на тези и на всички времена,
това сме ние - двайсет милиона
убити във голямата война.

Но няма с ветровете да отплуват
чертите ни - с младенчески лица,
жените ни все още ни сънуват,
а майките ни - и като деца.

И ние в най-великия от дните ,
в звъна на празника, без дъх и глас
напускаме студените гранити
и сядаме невидими до вас.

Еднакви като медала бронзов
след нас отлят, при свойте знамена
сме пак онези двайсет милиона
на мъртвите от страшната война.

Проблесна слънце, облаци ни скрият,
и в сините небесни висини
небесните камбани бавно бият
и звън венчален в синьото звъни.

Отписани по книги, зачертани,
нас нека живи ни брои врага,
че мъртвите със живите ще станат,
ако за бой тръбите протръбят.

Расул Гамзатов
превод: Найден Вълчев