МЕТЕОРЪТ

Петко Каневски

Всяка година на 7 май идваме на паметника в парк „Пеньо Пенев”, за да се поклоним пред светлата памет на духовната емблема на Димитровград - поета Пеньо Пенев.

Светкавиците бият по върховете - там вият гнезда само орлите - врабците са в ниското - при ехото! Четирите поетични вулкана на България - Ботев, Яворов, Вапцаров и Пеньо Пенев, сякаш са венчани с трагичната орис на ловци на Светкавици.

Усмихват ни се прискърбно от високите си селения, с четирите удивителни на другия гений на Отечеството - НАРОДЕ!!!

Гледат ни сега и ни питат: Тачим ли духовните си първенци или ги одумваме? Как ще сричаме азбуката на Свободата без огнените песни на духовните си титани?

Знам, големите български поети са четени и преоткривани - и от користни стремежи, и дай Боже, от духовна потреба.

Но Вярата и Надеждата са младите хора - гребете с пълни шепи от мъдростта на духовните ни исполини, от поезията на Пеньо… та нали точно нашият Пеньо Пенев непогрешимо усети днешния ни ден - ден за хлебоеди, за политически хамелеони и партийни страсти и боричкания.

Това не е денят на България! Нейното утро, нейното утро сте Вие - потомците ни! Ако сте образовани, родолюбиви и смели, ако сте приели от сърце посланията на духовните ни отци.

Само тогава Пеньо ще ни изповяда: „И добри ще са, майко, хората… като тебе добри!”

Сърцето на Пеньо е като на всички обикновени хора. Не остана непожалено от дребничката хорска злоба, от злорадото съжаление - то позна предателството на приятеля по чаша.

На рамото му сложи длан Кариериста и Малкия човек. Изпил горчилката до край - загубил битката с безсмисления Делник, той затръшна вратата под носа ни и се втурна там горе, към Високото. Свободен. Всеопрощаващ.

И ни остави само написаното. А то ни намигва през прозореца на времето с вулканичните си пророчества!

И в тази пролетна привечер, заслушан в песента на вятъра, си мисля: „Колко пъти съм идвал до паметника ти под ръка със сина си. И дали аз и моите връстници ще можем да завещаем на децата си просто и сърдечно:

„Безсмъртно
нека остане
навеки
построеното
тук от мен!”