Янко Йесенски

превод: Пенчо Симов

На загиналите руски герои

Смъртта - сеяч при факлен съпровод,
при пушечен и оръдеен трясък
е сяла гроб до гроб под тоя небосвод,
за да блестят цветя над пръст и пясък.

Живот е всеки гроб - живеем аз и ти
поради тези братя мълчаливи,
чиято смърт сломи заключени врати,
отвеждащи към планини и ниви.

Заключени врати сковаваха ни зле,
та никой да не види, да не каже -
завързани държаха волните криле,
научиха ни на ненавист даже.

От Волга чак до Дунав, Рейн, в простора син
през Днепър, Днестър, Одра - с вечна слава
през Сталинград и през Виена, до Берлин!
Навред сте - някой тук, при нас остава.

Герои, върнахте ни майка, дом свещен;
с поклон пред гробовете онемели
„Вечная памят” ще прошепнем тоя ден
на мъртвите, в пръстта ни заживели.