ОТ АМАН ДО АМИН

Владимир Георгиев

На премиера му дават бележка и той я чете намръщено пред медийните си мисирки: в България имало много луксозни коли. В същото време бива обдухван от вятър и сее заразата си по изтормозените скъпо фамозни и фатално ненужни пътища на демографски сринатата и изтърбушена най-бедна държава в Европейския съюз.

Зад него - кулокран и самосвал. Вляво - чешма с изчегъргани глупави духовни напътствия на арабски, еврейски и старобългарски език, а в коритото й мият ботуши строители на по две ракии майсторлък в главата. По-отзад - ширнати поля.

Ван Гог само отсъства да близне това пиршество на глупостта с четка връз платно. Мъртъв е, щастливецът. Липсва и мома с народна носия. Ама това не се усеща - пуйки колкото щеш околовръст. Неоплодени. Момата е неуместна за този възторжен и естествен пейзаж.

Горд и живословен е обаче нашият художник, генерал-лейтенанта, китариста и любителя на магнолии. Семената на пролетта сноват из обръснатата му глава и образуват вихри от мисли. Те проникват във фонтанелата на разума и произвеждат… словоформи. Ти да видиш.

Скъпите автомобили можело да се продадат, за да се съвземат бедните. Тъй изрича. От фонтанелата в главата до устата пътят е кратък - като от детството на младостта до детинщината на старостта. Когато в този отрязък от време не си прочел ни една книга, такъв път всъщност няма. Гола пропаст е.

Патриотизъм се лее, десен и ляв едновременно, безупречно строг, хашлашки. Евала. Никакви икономически мерки не се предвиждат, нищо значително като собствен разум, просто чакаме като преписвачи от пети клас отличниците да сътворят, да измислят нещо, та да го препишем. И да ги пребием в междучасието, щото са зубъри.

Най-бедната държава забравя, че сиромасите в нея имат съкрушително унизителни доходи и всеки месец е цял един живот за тях, защипан в скобите на образованата им мизерия.

Със или без маска и ръкавици - те трябва да се хранят, според сезона на месечната ведомост. И фиша за заплатата.

Корупцията разгражда мисленето на свръхбогатите в стръвнишки оглозганата държава и го прави ненужно. И то става асоциално, апатично, безмозъчно, непродуктивно, сурогатно.

Фонтанелата не върши работа, кагото мозъкът липсва. Останал е атавизмът за преписване и за приписване на чуждото усилие, както и за бой в междучасието на физкултурната власт - гнетът над онези, които дръзват да се противят. Неудачниците. Четящите.

Този, който не е престанал да мисли, да произвежда, да твори или да гради - плаща гаранция, за да не влезе в ареста на властта. Съмнителен е. Непригоден. Може да не отиде в Белене, старовремско е, неевропейско. Но ще върви по дяволите.

Държавната олигархия у нас съветва незаконно забогателите да се присъединят към корумпираната от тях държава и да започнат да си плащат рекета - иначе ще ги хване (корона)вирус.

Този на алчната власт - същият, дето прокурорските лечители все не могат да дезинфенкцират, нито да го превенират вече три десетилетия. Но пък го създават успешно в лабораториите на своите предварителни проверки.

Обявиха шумно предварителна проверка на приватизацията, тази отпреди трийсет години. А защо не и проверка на хан Аспарух? Как си е позволил ахмакът му с ахмак да тури държава на такова място? А! Кого е питал? Да се разследва, разпита, при нужда - в ареста да гние тоя хан, кан, или там, както му казват исторически. Хаймана с хаймана. Хайдук. Комунист. Да не е бил Онгъла негов? Ало, чш!

Колко подло. Колко точно. Паметта си всякой вкамени, така се пееше в една стара песен. Днес това звучи демократично.

По време на пандемия инфраструктурните проекти се оказват по-важни от живота. Защото в тях има корен на превзета държавност и пълна липса на милосърдие. Кражба до дупка. При това - дебелашка, горда, полицейска, просташка. Надчовешка. Нагла.

Дори народ да няма - пътищата ще съществуват. Защото без народ може, без комисиони и без насърчителен хаос на оптимистичната стръв към печалба: не бива. Така се структурира либерализмът. И за да пребъде, руши се всичко извън неговата безплодна, но богата утроба.

Не видях никой поп, независимо от предпочетения си пол, да се смири пред миряните и благо да ги призове публично да се примирят с гнева божий: точно по Великден. Бог, надявах се да проповядват, е във всеки дом, във всяко сърце. Той е в страха ни; и ни обича въпреки изпитанията, които праща. Запалете свещите на вярата в себе си, не ги търсете в храмовете сега. Отворете светилото в сърцата. Там ще възкръсне Той и надеждата в Него, само там. Така е речено да бъде днес.

Нищо такова не чух. Сега и по Гергьовден се леят свещи и е баш харно и угодно да припечели църквата некой лев, та поповете като държавни чиновници да носят часовници по десет хиляди евро бройката и да се возят в колите, свръхскъпите, които премиерът ненужно брои, пропускайки своите и духовническите, естествено. Тези возила обслужват богопомазани само.

Ама и той пък как да ги преброи, милият? Няма толкова пръсти - нито на ръцете, нито на краката. Нали е смирен, беден духовно, но снабден с гласа на народа си, неговия, плът от плътта му е дето изчаден.

Няма кьорав лев риза да си купи и затова ходи по фланелка из кулоарите на затлачената от тлъстините му власт - като да е облечен за футболно мачле с Конституцията. Която не познава без друго, но добре си играе с нея, реферът е негов и победата е сигурна.

Човек не знае аман ли да каже, или амин. По-добре: Христос Воскресе!

Може. Става. Но когато му дойде времето. Во истина. На чешмата, където подпийнали строители на съвременна България - такава, каквато Симеон Радев не е виждал дори в кошмарите си, мият нозете си като фон на безбожието нови демиурзи. А на чешмата триезично е изписано…