АНТИВИРУСНА ПРИКАЗКА

Георги Константинов

Една принцеса тръгнала сутринта да си изхвърля боклука, ала дошъл отнякъде полицай и сложил ръка на рамото й:

- Нямате право до излизате до 10.30 часа. Забранено е заради коронавируса. Глобена сте пет хиляди лева! - извикал пазачът на реда.

- За каква корона говорите? Имам горе две корони: една златна, скрита в гардероба и друга, от лъскав  картон, увисена на коридорната закачалка… Е, така - за заблуда на крадците: ако задигнат картонената, да ми остане златната… - започнала да обяснява принцесата.

- Не гледате ли телевизия? Не слушате ли радио? - вирнал маскираната си глава полицаят. - Сякаш не знаете, че има голяма епидемия от коронавирус! Вирусът  не прощава на никого - даже на девойка като Вас, която е получила, доколкото разбирам, златна корона в конкурс за красота.

- Не съм участвала в конкурс за красота. Аз съм принцеса по рождение. - с лека обида отвърнала красивата девойка. - В този  жилищен блок съм временно -  повика ме по скайпа една болна стара жена, за да и помагам вкъщи. И аз…

- Стига приказки от хиляда и една нощ! - прекъснал я полицаят. - На всичко отгоре - даже да имате две корони вкъщи, сега нямате маска на лицето! Ето ти второ нарушение: десет хиляди лева глоба!

- Глобата плаши човека, но не и вируса… А ние, принцесите, никога не сме разполагали с пари. Още повече - с български левове. - свила красиви устни принцесата. - Наша световна валута са целувките. С тях правим добри чудеса… Колко пъти искате да Ви целуна?

- Николко! - извикал уплашено полицаят и се дръпнал две карантинни крачки назад. - Нека не се шегуваме с правилата… Първо. Всяка целувка носи зараза - допустимото разстояние между две лица е два метра.  Второ. Сега заявявам: за Вашето намерение да флиртувате с представител на реда е трето нарушение: глобата Ви е вече петнайсет хиляди лева!

И поклатил заплашително глава:

- Златен ще Ви се види този боклук, който изхвърляте по никое време!

- Боклукът е наистина златен - усмихнала се принцесата - Това са златни обелки от райски ябълки. Вътре в ябълките имаше лековити семки, от които старата жена си направи вълшебен чай.

Вижте!

И тя разтворила найлоновата торбичка с надпис „Северно сияние”:

- Това са обелките. А от семките направих на старата жена вълшебен  чай. От този чай още днес ще изчезнат нейните болките в кръста и в колената.. След малко и аз ще изчезна по същия магически начин, по който съм дошла. Ще се върна при своето Северно сияние…

- Ей, момиче… Не ми се слушат разни магически измислици. Отдавна съм преминал възрастта на приказките. Повтарям: има страшен вирус и всяко нерегламентирано излизане навън се глобява.

Погледнал в плейъра си, въздъхнал и промърморил по-спокойно:

- Е, добре - поговорихме си доста толерантно. Намалявам глобата на пет хиляди лева!

Но когато вдигнал глава, видял, че принцесата е изчезнала. Пред него, на земята, лежала найлоновата торбичка с ярък надпис „Северно сияние”. А под едрия надпис с по-дребни букви пишело:

„Студентска артшкола за улични магии”.