Олга Зиновиева

превод: Литературен свят

Според журналиста и философа Владимир Лепехин, “руският читател ще осъзнае мащаба на личността на Джулието Киеза едва сега - след неговата смърт.

В началото на 80-те на миналия век той се сприятели с Александър Зиновиев. И това приятелство не беше случаен епизод в живота на тези хора. Сближаваше ги общото им безпокойство за съдбата на Русия и европейската цивилизация.

Киеза толкова често посещаваше Русия, говореше по телевизията и така адекватно описваше ситуацията в страната и в света, че фактически стана неотменима част от руския политически и журналистически пейзаж.

За мен Джулието Киеза е аналог на Ърнест Хемингуей, но в журналистиката. Разбира се, става дума не за световната му известност и дори не за творческия му талант. Аналогията виждам преди всичко в мирогледната цялост и житейските позиции на тези две фигури.

Хемингуей през целия си живот беше активен и доброволен участник във всички големи войни - Първата световна, войната в Испания с фашистите, Втората световна - и вземаше твърда антинацистка позиция, демонстрирайки в произведенията си и като доброволец забележителни човешки качества.

Такъв бе и Киеза, който, бидейки в младостта си комунист и човек, добре разбиращ и поддържащ Съветския Съюз и Русия, остана такъв до края на живота си. Той винаги беше на предната линия в борбата с престъпленията срещу човечността.

Позицията на Джулието Киеза в журналистиката, политиката и аналитиката никога не бе конюнктурна. Напротив, той плуваше срещу течение - срещу, в частност, нарастващите в европа антикомунизъм и русофобия - т. е. неговата позиция беше абсолютно честна.

И неслучайно Киеза наред с Александър Зиновиев бяха едни от първите, които с факти подложиха на съмнение официалната версия на събитията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк”.

Джулието Киеза винаги беше последователен антиглобалист, а в последните години - особено. В 2014 г., когато след организирането на подкрепяния от западните спецслужби преврат в Киев цяла „демократична” Европа се обяви срещу Русия и й обяви икономически санкции, той беше от малцината еврожурналисти, който не само не се поддаде на русофобията, но и подкрепи Москва.

Всички последни години Киеза търпеливо и професионально разясняваше на европейския читател и телевизионен зрите престъпния характер на съвременния глобалено капитализъм, изразяващ се включително и в несправедливото отношение към Русия като страна, победила преди 75 години нацизма, а днес противопоставяща се на неонацизма.

При това италианският журналист не може да бъде обвинен в особени симпатии към Кремъл или съвременния руски елит.

Напротив, Киеза критикуваше и много руски чиновници и олигарси, справедливо смятайки ги за част от транснационалния апарат на властта.

Той беше на страната на италианския, руския и други народи, водещи борба за висока култура, качествено образование и реална демокрация.

Малцина в световната журналистика с такава страст като Джулието Киеза се противопоставят на засилващата се цензура и стремежа на сенчестите престъпни кланове да натрапят на света нов, цифров ред.

Именно с тази цел той оглави международната антиглобалистка асоциация “МегаЧип”.

В 2016 г. Джулието с благодарност прие нашата покана да се включи в международния състав на “Зиновиевския клуб “МИА “Россия сегодня”.

По думите на Киеза, той се съгласи да участва в работата му, тъй като цел на Клуба е “формиране на справедлив образ на Русия в света”, - и такава цел напълно съответства на представите на италианския журналист-интернационалист за това, което трябва да бъде основно кредо на всеки честен човек, и особено - на журналиста.

Изостреното чувство за справедливост беше центърът, около който се формира мирогледът на Джулието Киеза, и преди всичко с това той е скъп на онези, които го познаваха добре и ценяха.

Да, ние днес започваме истински да осъзнаваме мащаба и истинското значение на тази личност. На всички нас сериозно ще ни липсва той - нашият италиански приятел Джулието Киеза.

——————————

Русская народная линия, 27.04.2020