Майкъл Муанги Мачария

превод: Мирослава Панайотова

КОГАТО ПРИРОДАТА РЕШИ ДА НАПАДНЕ

Ние, самоназначените пазители
Изчистихме дълбоките джунгли
Дома на животните и растенията
Издигнахме грозни бетонни монументи
Блокирахме преминаването на слонове
И вкарахме в ъглите свирепите котки
Вече не царе на джунглата.

Сега странни щамове се скитат
Като свободни молекули във въздуха
Маймуните се търкалят по пътната настилка
Птиците отново пеят сутрешни песни
Докато омразните същества
треперят в пещери.

***
Студено е по тези улици
Стоманените сърца са замръзнали;
В състезанието
Падналите лежат, забравени край пътя
Чакайки търпеливо внимание,
Защото и те имаха име…

***
Сутринта след
нощ на силни дъждове
Далечен рев на двигател
Птици чуруликащи от скривалища
Случайна врана
Светът се раздвижва бавно…