НЕЧУВАНА СВАТБА

Анатолий Петров

В селото, известно с трудолюбиви, миролюбиви и почтени жители, се случи неприятно събитие. След десетилетия съвместен живот съпругата на дядо Станко, баба Тота, го напусна и отиде да живее при племенницата си, на другия край на селото.

Хората коментираха случилото се със съжаление. Гадаеха кои са причините за този тих, семеен скандал.

Кметът Георги Рашков, бивш танцьор и артист в самодейния театър при читалището, дълго размишлява за неприятното събитие. След разговори със секретарката на кметството, Светла, решиха да поканят съпружеската двойка на разговор. Изпратиха общинския служител Стоян да ги доведе. И той ги доведе. Любезно ги посрещнаха и ги поканиха да седнат на дивана. Дядо Станко седна, но съпругата му предпочете да се настани на стол в ъгъла на стаята.

Кметът искаше с добри думи, хитро, като английски дипломат, тъй да подхване разговора, щото съпрузите да се съберат и заживеят в мир и разбирателство.  Изчака Светла да донесе кафето. Като го донесе, той започна:

- Дядо Станко, дядо ми разказваше, че като войници заедно сте служили в

Ломската кавалерия.

- Тъй вярно! - отсече дядо Станко и продължи: - Редник Станко Драгиев

Хубавенски от Първи ескадрон на Втори конен Ломски полк, с ротмистър капитан Шушулов и вахтмистър Първан Бугов от село Пали лула.

- Дядо ми разказваше, че на конните състезания на Тодоровден ти и конят ти сте

били на първо място - продължи кметът.

- Тъй  беше. Конят ми Ведър , с който служихме, бе от английска порода. Роден

беше в конезавода „Кабиюк” край Шумен. Мил, пъргав, добронамерен, само дето не можеше да ти проговори. Как тъжно се разделихме, когато се уволнявах! Прегръщах го и плаках. А той, горкият, пръхтеше и дълго гледа след мен… С магарето ми Арнолд също сме в добри отношения. Той е видна личност сред магарешкия свят. Негови дъщери и синове има не само тук, но и в околните села.

Баба Тота се обърна към кмета:

- Георги, миналата година сварихме две дамаджани със сливова ракия,

четиридесет и два градуса. Не само да пиеш и да не се напиеш, но и да ти се наслади душата. В едната дамаджана на дъното бе останала малко ракия, а от другата дамаджана няма и помен. Чух, че Станко, като минавал с магарето край барата, се срещал с жена от съседно село, която пасяла козите си. Двамата пили ракия в храстите, а Станко подскачал и танцувал… Язък за хубавата ракия!

Секретарката Светла каза:

- Танците са радост за човешката душа. Изпълват я с доброта и стремеж към

красотата, древна мечта на човечеството. Няма причина да живеете разделени. Ако имах тази възможност, щях да поканя политиците на танцувална вечеринка, където във вихъра на валса, романтиката на тангото няма да се маскарят един друг. Мила ще бъде гледката на тази вечеринка, когато обявят: „Дами канят”. Хайде, съберете се и живейте в мир, любов и разбирателство.

След кратко мълчание дядо Станко скочи и рече:

- Хайде, мари, тръгвай да си вървим! Петелът кукурига до цял ден. Тьгува за теб,

хайде, ще направим и сватба, нека да се повеселят хората!

- Няма да дойда! - отсече баба Тота и додаде: -  Нека ми даде чергите, които

майка ми изтъка за сватбата ни.

- Давам ги - отвърна й дядо Станко. -  Нека да има мир без разправии. Ще ти дам

и гащите, с дългите крачоли, които си забравила под възглавницата…

- Дай ги на онази, с която пиете ракия и танцувате в храстите до барата!

Кметът извика служителя Стоян и го изпрати да помогне на баба Тота да занесат чергите до новото й местоживеене.

Семейният скандал утихна. Жителите го приеха като нормално събитие, случващо се не само в низините на обществото, но и по върховете на културния елит в държавата.

Жената от съседното село, която пасеше козите си около барата, не се мяркаше повече там. Една вечер, по тъмно, дядо Станко отиде при самотно живеещата старица Божидара. Беше преселница в селото. Живееше в малка къща, с две стаи, предоставена й от добри хора от селото, които живееха другаде. Почука. Тя отвори вратата и го покани да влезе. Той й рече:

- Добър вечер, мила госпожо. Дойдох да те поискам за съпруга. Къща без жена е

пуста…

- Съгласна съм, достопочтений Станко, ама нямам черги, които да занеса на

мястото на изнесените от Тота. Затова пък имам чудесен юрган. Под този юрган са спали богатият търговец в града, Нинов, и съпругата му Клементина. Ушит е от юрганджийката Небие, майка на известния музикант Орхан Джевдетов. Вълшебен юрган. През зимата държи топло, през лятото хладно.

- Ще го вземем - каза Станко.

- Искам идването при теб да бъде с музика, напук на душманите, а Тота да

побеснее… Сватбата ни ще започне на разсъмване и ще завърши на обяд. Извикай тъпанджията Дервишко и кларинетиста Цацо. Те в селото са единствените музиканти. Ще направим сватбата в петък и тогава аз ще дойда при теб. Преди разсъмване ще дойдеш с магарето за юргана. Аз ще ви последвам. Преди време учителката Петрунова ми даде нейна рокля, дълга до земята. Нямам червило, ще се напудря с брашно, както се пудреше баба ми.

- Вчера, като минавах край контейнерите за боклук, гледам нещо блести на

земята. Взех го. Оказа се червило. Много е засъхнало. В джоба ми е. Вземи го.

- Нищо му няма. Добре е, защото целувките ми няма да оставят следи по лицето

ти. Имаш ли ракия? - попита Божидара.

- Имам - отвърна й Станко и добави:  - Скрил съм дамаджана със сливова ракия

под яслата на магарето, където никой няма да я намери.

- Мезетата ще приготвя аз. Ще направим нечувана сватба…

Разбраха се Станко да заплати предварително на музикантите. И да не им казва за

какво ги кани да му свирят.

Настъпи очакваният петъчен ден. Преди разсъмване дядо Станко сложи самара на магарето, качи се и двамата с Арнолд заминаха да доведат булката.

Прозорецът на Божидара светеше. Видя го и излезе да го посрещне. Той се смая, защото от пръв поглед не можеше да я познае. Начервена, напудрена, с дълга рокля до петите, тя изглеждаше съвсем друга. Дългата бяла коса, достигаща до рамената, бе боядисана в черен цвят. На проскубаните й вежди бяха изписани черни ивици. Имаше вид на немлада аристократична дама от салоните в Санкт Петербург.

Сложиха юргана върху самара на магарето и младоженецът го поведе. Булката пристъпваше след тях, повдигайки полите на роклята, за да не се препъне и падне.

Влязоха в къщата. Божидара се разшета. Почисти стаята, изми прозорците, приготви мезетата, разположиха се около масата и вдигнаха наздравица. След наздравицата последва първата целувка.

- Не мляскай, когато ме целуваш! - сопна се тя.

- Е, та как да те целувам? - попита я той.

- Ето така: мило, нежно, сантиментално, както гледаме целуващите се по телевизията - и му показа.

- Там целувките са фалшиви, като за пред публика. Фалшиви, като ръкостисканията между някои политици… - отвърна дядо Станко.

Младоженците вдигаха наздравици и се целуваха така, както се целуват по телевизията.

Над селото блеснаха лъчите на изгряващото слънце. В двора гръмнаха ударите на тъпан. От кларинета прозвуча мелодия на старинен марш.

Дядо Станко възкликна:

- Музикантите дойдоха!

- Грехота е ние тук да ядем и да пием, а те да свирят без закуска. Ще им занеса

чиния с ядене и ракия - рече Божидара. - Нека да пият за наше здраве и щастие.

Божидара пригласи  чиния с мезета и закуска, напълни шише с ракия, взе две чаши. Сложи ги на стъпалата на къщата, като любезно произнесе:

- Пийте за ваше здраве, господа! - и бързо се скри.

Дервишко прошепна на Цацо:

- Тази сме я гледали по телевизията. Щом телевизията е тук, значи става нещо

интересно. Затова дядо Станко ни е поканил.

- Тази не е онази. Онази по телевизията приказва злобно, а тази мазно, мазно…

В стаята младоженците вдигаха наздравици и се целуваха. По едно време Божидара

рече:

- Свирят валс. Да вървим да потанцуваме!

Излязоха. Булката танцуваше в ритъма на валса, размахваше ръце. Младоженецът

подскачаше и приклякваше.

В този момент се случи нещо неочаквано: изневиделица, размахвайки тояга, в двора влетя съпругата на дядо Станко, баба Тота. Закрещя:

- Махай се от къщата ми, проклетнице, кукумявка дърта! Издокарала се като

панаирджийска маймуна. Вън, докато не съм те цапардосала с кривака!

Уплашени, музикантите спряха да свирят. Божидара излезе на улицата и се чудеше какво да прави. Баба Тота викна на музикантите:

- Хайде, махайте се и вие! - и те излязоха на улицата.

Докато траеше разправията, дядо Станко бързо сложи самара на магарето, върху

самара - юргана и двамата с Божидара се упътиха към дома й.

- Вижте го, отива преведен зет при Божидара! - викна баба Тота, обърна се към

музикантите и рече: -Хайде, отивайте да им свирите на сватбата!…

- Човекът ни е платил да свирим тук, а не из селото - отвърна й Дервишко и

заудря тъпана. Запя: „Минаха години, без да те забравя аз. Чакам те да дойдеш, чакам те с бурна страст…”.

Съседите, изпокрили се зад огради и прозорци, смирено наблюдаваха милата гледка. Ценка Мишовица прошепна на снаха си, учителка в  селото:

- Такава нечувана сватба не бях виждала!

- Когато между хората цари мир, любов и разбирателство, светът ти изглежда

по-друг - отвърна й тя.

Възседнал Арнолд и под звуците на румба, дядо Станко се върна и влезе в двора.

Наближаваше обяд. Музикантите изсвириха за последно ръченица и заминаха.  В къщата се възцари тишина.

Късно след обяд, възседнал магарето, дядо Станко се упъти към другия край на селото. Отиваше при племенницата на съпругата, за да прибере чергите. Тя ги изнесе, натовариха ги на магарето. То тръгна. Зад него маршируваше стопанинът му. Не забеляза, че чергите, които изнесе, не са вълнените, а конопени, от кълчища, останали от прабабата на съпруга, десетилетия лежали в сандък, в пристройката на къщата.

Нечуваната сватба дълго се коментира в селото. После я забравиха. Споменаваха я само в разговорите на развеселени компании.