Боян Йорданов

Срещата по качеството в завода за електронни модули мина нормално. Отчетоха завишен брак и се разбра, че основният проблем идва от операторите, някои от които въобще не знаеха какво правят там. Категорично беше установено, че нивото като цяло е много занижено и безотговорността като опасен вирус заразява все повече работна ръка.

- Спят, бе, спят! Хахо-хихи и непрекъснато, всяка свободна секунда заравят глави в телефоните. Не може да продължава по този начин. Дисциплината на операторите е под всякаква критика! Мейнтенанса също не знае какво прави! - гневно отбеляза директорът по качеството. - Пърформансът ни пада под 90 процента! Изпускаме процеса, колеги!

- Така е, прав си. Ще разговарям с началник-смените. Толкова много брак и да продължава да нараства… Не! Този тренд трябва да се прекрати! Не утре, не днес, още сега, в тази минута! Лошото е, че хора не се намират лесно - каза замислено производственият директор, почесвайки се съсредоточено, раздвижвайки по този начин енергията събрана в най-висшата чакра, намираща се на върха на голото му теме.

- Коста, на нас хора не ни трябват! Трябват ни оператори. Качествени оператори, които знаят какво вършат. Схващаш ли разликата? - поправи го директорът по качеството.

- Аз много добре те разбирам. Ама откъде да ги намеря? Всеки идва и иска, а не вижда, че едно елементарно действие не може да свърши! Оня ден, на интервюто им давам една химикалка да сглобят. Представяш ли си докъде сме стигнали! И един вижда пружинката и вика: „То и пружинка ли имало? Ми какво да я правя аз тая пружинка? Къде да я сложа? Аз мислех, че всичко е електроника!” Абе, какво да ви кажа… Не знам… Даже напоследък си мисля, че някои нарочно го правят. Това е по-страшното! Опитват се да саботират.

- Е, това вече минава всякакви граници! Само да разбера такова нещо! - каза директорът по качеството и се наклони напред към масата. После бавно вдиша и издиша, за да балансира своя ян и ин. Неговият ян по принцип беше доста палав и често излизаше извън контрол. - Ако разбера за някого нещо такова, той директно е оут - продължи по-спокойно. - Давам му един ред бул и изхвърча с трета светлинна от компанията! - каза като дори се поусмихна, въпреки, че продължи да потропва с химикалката, за да акцентира върху думите си.

- А просто някои са невменяеми - включи се в разговора с пискливия си глас една специалистка по качеството.

- Невменяемите да ходят да се освидетелстват, но тука нямат работа - отговори директорът по качеството. - Ние не сме здравно заведение. Как ще администрираме процесите, когато те се оперират от невменяеми!

- Невменяемите са невинни - с усмивка придружена с артистичен жест се изрази един ръководител-проект, от който се отделяха алкохолни пари, понеже току-що беше водил клиенти, някакви французи, на обяд. Клиентите бяха останали доволни и като цяло се очертаваше много добър проект.

- Моето най-голямо опасение, колеги, е че се превръщаме в регистратори на проблеми. Ние не правим асесмънт на проблемите, не търсим руут коза, а просто ги регистрираме - продължи директорът по качеството. И проблеми… Моля ви се, нека да не употребяваме тази дума повече! Нека да бъдем в крак с времето, да бъдем модерни. Сега правилната дума е „предизвикателства”. Предизвикателствата ни мотивират да ставаме по-добри, а проблемите ни дърпат надолу и назад към миналия век. Ще трябва ърджънтли да се организират интензивни трейнинги. По специфични топици. Ако трейнингите се окажат неефективни, ще вземем други мерки. Очаквам съпорт от всички вас да се преборим с тези… ааа… предизвикателства! Но преди всичко нека всеки от вас да представи своя екшън план на следващия митинг.

В края на краищата се затвърди мнението, което отдавна вече се знаеше - че качеството на персонала върви надолу, че във фирмата работят отговорни мениджъри и нищо неструващи оператори. Но това не беше нещо неочаквано. Навсякъде положението беше същото!

На другия ден във фирмата имаше важна мениджърска среща за предложения на мерки за намаляване на разходите.

Започна да говори финансовата директорка. Беше ентусиазирана.

- Колеги, много се радвам, че мога да промотирам тази кампания за кост редакшън. Да, фирмата е със стабилни показатели, но толкова е хубаво винаги да се мисли за оптимизиране на разходите. Това създава прекрасно впечатление, че хората осигуряващи прогреса на компанията са истински загрижени за нейното бъдеще. Най-хубавото от всичко е, че тази инициатива излезе от куолити ашуаранса и по-конкретно - от директора по качеството. Пламен имаше такава идея, която сподели с мен, така че това предначертава, че каквито и мерки да се предложат, те няма по никакъв начин да афектират качеството на работа и на произведената продукция. Аз вярвам, че благодарение на кооперативната ни работа и денонощната борба, която водим, тази фирма ще има все по-бляскаво бъдеще. То няма и как да бъде иначе. Ако истински вярваме, всичко можем да постигнем! За да се мотивираме ще организираме нещата по следния начин: човекът, предложил оптимизацията на разходите да вземе процент от спестеното. Така ще можем да инволвнем повече хора в този проект. И така, колеги, бъдете креативни! Пожелавам успех на начинанието! Дженерал мениджърът е много доволен и очаква с нетърпение нашите предложения и резултати.

- Искам да поздравя Пламен, и тебе, Ирина, за този проект. Това вече е имплементирано в много фирми, но действително, при нас се изоставаше малко. Надявам се сега да наваксаме - взе думата IT мениджърът - така да се каже да спийднем процеса.

- Да, разбира се, това не е прецедент, въпросът е отсега нататък колко бързо ще импрувнем нещата… - с лека обида в гласа си каза директорът по качеството и отметна глава назад, за да отстрани няколко косъмчета, паднали пред очите му. За околните изглеждаше почти оплешивял, но самият той беше убеден, че косата му става все по-гъста и с копринен отблясък, каквато тя беше в студентските му години. За това много помагаше Пранаямата, която той практикуваше. - Ами, нека да започна аз, отдавна ми се върти в главата. Имаме петдесет автомата за вода. Това е, как да кажа, меко казано - нонсенс. Така е тръгнало с първия автомат и нещата по порочен начин, по закона за инерцията, са се натрупали. Няма смисъл от толкова автомати за вода. Ние не сме кравеферма и не отглеждаме крави. Тези автомати много лесно могат да се премахнат, като на чешмите се сложат филтри, които да произвеждат вода със същото качество. Това е прекрасно решение, което може да спести на фирмата близо петнайсет хиляди лева годишно. Е, може да се прецизира още, но грубо е толкова - с нескрита гордост обяви директорът по качеството и се облегна доволно на стола.

- Поздравявам Пламен, - подхвана IT мениджърът - и аз имам някои адванст предложения, който биха имали голям импакт - каза отсечено и подсмръкна рязко. Всъщност това беше някакъв навик от юношеските му години, когато магистралите се правеха основно, за да се смъркат. - Вижте тези рутери, Сиско тия, там… абе пълна глупост е това, ви казвам! За какво… Не! Аз ги заварих… Изхвърлячи! За какво! Глупава работа! Айде, моля ви се! Има далече по-евтини и по-ефикасни варианти. Това е само реклама. Сиско… какво като са Сиско! Това е като хубавата и грозната жена - каза той и намигна, въпреки, че усмивка не се появи на лицето му - и двете си имат всичко, и двете могат да раждат, но рекламата на едната е повече. Аз като бях в Щатите никой не използваше такива. За рутерите говоря - направи уточнение той. - Е, използваха ги разни снобари само, които имаха излишни пари. Това там… тука… колко по-евтини варианти има! Ако преминем на такива, ще можем да намалим разходите десетократно. Де-се-то-крат-но! Да не говорим за базите данни. Ще плащаме, моля ти се, на Оракъл! Годишна такса - пет бона! Това е лудост, колеги! Фак! За какво? Поддържали ги били! Аз ще поддържам… ще възложа на човек тук, от фирмата, да поддържа базата данни. Не, колеги, аз заварвам такива работи… Извращения… Грозна работа! Човекът, който ще ги поддържа и без това ще бъде на заплата. Въобще тия пари тотално ще отпаднат! Оракъл онзи ден идват… Направо им казах да се разкарат. Ама, тука, викат, едни документи… абонамента… Абе какви документи, бе… какъв абонамент! Документи! Вие тези документи с човешка кожа ли ги правите? Направо ги изгоних!

- Браво! Това, ако може да отпадне, ще бъде значителен адвансмънт - подкрепи го финансовата директорка, а HR мениджърката не се сдържа и изръкопляска. Тя виждаше в негово лице един решителен мъж и определено смяташе да го включи в свои бъдещи проекти за личностно развитие и тийм-билдинги.

- Това е добре, обаче не си се сетил за още нещо много важно - приятелски му намигна производственият мениджър. - Не, може би си се сетил, но в такъв случай - бих искам да те римайндна… за принтерите. Аз бих предложил да се пусне заповед или пък принтерите да се настроят така, че принтването да става само дабъл сайдид. Сега, в общия случай, принтвайки от едната страна оставяме другата страна неоползотворена. Едно, че разходите за хартия скачат двойно, които никак, ама никак не са малки, друго, че от екологична гледна точка това е скандално!

- Още една перфектна идея! - възторжено извика финансовата директорка. - Колеги, виждам, че компанията има много светло бъдеще с такива кадри като вас!

През цялото време обаче, фасилити мениджърът се въртеше нервно на стола. Подпираше главата си ту с лявата, ту с дясната си ръка, нервно изкарваше напред устни, сякаш, че искаше да помирише мустаците си или пък по-вероятно - да целуне финансовата директорка, която заразяваше със своя ентусиазъм, и от време на време се прокашляше. По всичко личеше, че и той искаше да вземе участие в бъдещето, но нещо все го възпираше. Така или иначе, най-сетне желанието му надделя и той започна:

- Колеги, може да изглежда малко смешно, но съм изчислил, че поне шест-седем хиляди могат да бъдат спестени така!

- Как? - почти в един глас го попитаха другите и заковаха погледите си върху него. Това сякаш до такава степен го обезвери, че всеки момент беше готов да се откаже, но след дълга пауза на вътрешна борба накрая реши, че няма връщане назад. Събра кураж, със сетни сили и с леко треперещ глас продължи:

- Тоалетната хартия… Четирипластова или там… трипластова… много е. Безсмислено е… Еднопластовата или хайде, максимум двупластовата е напълно достатъчна. Двойна разлика, колеги! - каза той почти умоляващо - и рискът от запушване на канализацията така ще бъде много по-малък.

Настъпи тишина. Всички глави мощно мислеха за предимствата и недостатъците на еднопластовата тоалетна хартия.

- Абе, Цецо, ти искаш всеки път като се трием да стават инциденти ли? - разтресе се от смях директорът по качеството.

- Не, не… - искаше да продължи фасилити мениджърът, но беше заглушен от бурния смях, който изведнъж се разнесе из цялата заседателна зала и дори започна да броди из етажа като заплашително достигна чак до вратата на цеха.

Пет минути никой не можеше да се укроти. Когато еуфорията затихна, финансовата директорка внимателно избърса сълзите си от вечно възпалените си и уморени очи и каза малко по-спокойно:

- Между другото, колеги, това никак не е за подценяване.

И всички отново избухнаха в смях.

В края на краищата оптимизацията с тоалетната хартия излезе най-сполучлива, тъй като нанесе най-малко щети на фирмата.

А най-хубавото от всичко е, че винаги може да се разчита на индустрията да преодолее предизвикателствата, възникващи пред постиндустриалните високочестотни мозъци и да погълне като в черна дупка резултатите от техните безкомпромисни и смели решения.