ПРОЛЕТ В ГОРАТА

Крум Вълков

Свежият пролетен вятър
слязъл е гост на гората;
тя го посреща засмяна,
в нова заелена премяна.

Птички по клоните пеят,
агънца скачат и блеят,
под водопада овчарят
сам с пролетта разговаря.

Гледай, героят безстрашен -
заекът - бяга подплашен,
тичат след него децата
с врява и смях на устата.

Свири щурчето с гъдулка,
мравката - малката булка,
с чудните сватбени дари,
шета и чака сватбари.

Рой ранобудни пчелици
тропат край тях ръченица,
бръмнали с медена радост,
де гиди - пролет и младост.

Старият сват отдалече
ей го задава се вече.
- Старият сват ли? А, ето:
бръмбарът - гост от полето.

Слънчо - напет младоженец,
вгледан с очи озарени,
слуша усмихнат и весел
гордата пролетна песен.

Песен люлее гората
и на гората листата;
дъхат ми здравец, игличе,
жълт минзухар и кокиче.

——————————

сп. „Картинна галерия”, г. 8, кн. 6, 1941 г.