РАННА ПРОЛЕТ

Йордан Стубел

На комина два врабеца сиви
кацнали са весели, игриви.
Чуруликат нещо от високо,
та се чуе низ поле широко:

„Свършиха се вече снеговете,
по усойни никне бяло цвете…
От кокиче, папрат и синчец
ний увихме първия венец,

ще го къпе пролетна росица,
да са здрави булки и дечица,
по Великден песни да ни пеят,
по Гергьовден люлки да люлеят.

Да закичат моми и ергени,
все божури, алени червени,
та кога хорото залюлеят
живи, здрави да се червенеят.

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 15, 1938