ТИНКА И СИЙКА

Ирена Георгиева

Заради коронавируса съвестните пенсионерки и отколешни приятелки Тинка и Сийка вече не се разхождаха в парка, а по примера на италианците  общуваха от балконите си. При слънчево време излизаха сутрин след 11, за да не будят момчето на Панчеви. Майка му все се оплакваше, че заспивал на компютъра в ранни зори. Втората им уговорка в 4 часа беше съобразена със следобедния сън на доцента от  долния етаж. Той милият по цяла нощ пишеше професурата си за икономическите последици от Ковид-19.

Тинка вече се бе разположила на терасата с чаша безкофеинова Инка в ръка. Откакто на 30-та годишнина от завършването на гимназията получи короната Мис Бал и подарък кутия Инка, тя не признаваше друга марка кафе. В този момент се показа Сийка с неизменното ръкоделие под мишница и чаша билков чай в ръка.

- Сийче, какво майсториш, пак ли маска? Ще мине този вирус и какво ще ги правиш тогава?

- Говори по-високо, не се чува. За маските ли питаш? За внуците са, Тинке. Не се знае кога ще свърши всичко. Генералът каза „Нищо конкретно не може да се каже”. Като отмине всичко ще ги ползват като бандана, чувала ли си, и аз не бях, ама те ми казаха - нещо като кърпа за глава.

- Ти гледа ли новините? - извика високо Тинка и сложи край на съня на доцента.  - Колко са заразените?

- Още 11 са. Господ да го убие този вирус. И доста млади хора си отиват. Ти за цинка ли питаш? И селена взех, и витамин Це-то. Не е лошо и ти да се погрижиш за имунната си система.

- Аз медитирам, гледам йога в ютюб и малко слънце като ме напече ми е достатъчно - повиши децибелите Тинка.

- Мислех преди малко, Тине, Великден иде, онзи твой приятел месаря, жив ли е?

- Мълчи, не думай, защо да не е.

- Малко агнешко да си купя от него, хубаво бутче искам да ми избере.

- Е, може, може. На мен ми е скъпо, но ти ме подсети, чакай да те питам. Знаеш ли го оня заместник министър, на какво беше забравих, дето участвал на заседание и обсъждали какви мерките да вземат да помогнат на хората в кризата.

Сийка не разбра всичко, което казваше приятелката й, а и не можеше да си спомни за кого говори, но понеже минаваше за осведомена по всички въпроси, потвърди „Познавам го, как иначе”

- Знаете се, значи. А той казал - викаше през балкона Тинка,-  че не познавал човек дето няма достатъчно пари да преживее една година без да работи и нямало нужда да се вземат мерки за хората. Прав май ще излезе човека. Аз агнешко не мога да си позволя.

Сийка се огледа стреснато и се надигна от стола.

- Мълчи! Какво си се развикала. От телевизията го знам. Ще те чуе някой, ще ми дойде в къщата. Ти като си виждала Гагарин през 1961, да не би да си летяла в космоса. Влизам вътре, че ми започна сериала.

До „Златната корона” , който и двете следяха, оставаше цял час. Дано приятелката й до утре забрави за сръднята, все по-често й се случваше да не помни какво са си говорили. Биваше ли да си развалят приятелството заради политик, който познавал само богаташи. Ако не беше Ковид-19, никой нямаше да разбере с какви хора дружи този човек. Веднага щеше да се обади на доцента да добави и тази последица в професурата си. Поне един човек да има полза от нея.